Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов,
щом е злоба разяла душата.
Ще линее тя в черен покров,
във агония , търсеща лято!
Няма как, няма как радостта
да живее, щом злото я ражда.
Не цъфтят във пустиня цветя!
Без любов те умират от жажда! ...