Christoph

Привет,

може би трябва да напиша малко за себе си, кой съм аз и за какво се боря. Опасявам се, че моята история не е кой знае колко интересна, но като за начало появяването ми тук е една нова и много важна стъпка за мен. Може би чувствайки се изчезващ вид, просто търся себеподобни. Искам да споделя с вас някои мои трепети и размисли и ще се радвам да прочета вашите разкази. Не съм добър в представянето, затова ще спра дотук. Приятно ми е да се запознаем :)

Selected works

4 results

Просто човек

Poetry » Love

Да бях летял толкова високо,
колкото ми криле държат по-високо,
дъхът ми не би секнал така,
както ангелският звучен глас замрази го!
Да бях живял толкова дълбоко, ...

2019-07-25T07:56:12+03:00 696 1 1

Летецът

Prose » Narratives

Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...

2019-07-30T07:53:03+03:00 650 1 2

Тишина

Poetry » Love

Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...

2019-07-17T21:52:41+03:00 639

За желанието просто да продължиш по пътя

Prose » Others

(или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ...

2019-07-23T23:46:22+03:00 684 3

More works »

Selected works

Random works