Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов,
готов да стане воден прах и с едничка надежда за теб,
той прави малки крачки в нощта.
И пак, и пак вятърът му дава знак,
"Не е страшно туй, що виждаш пак!" му рече,
ала страшно е да знаеш, че няма как!
Но нима готов си ти да отпишеш тоз моряк,
само защото загубен е? ...