Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като пожар, който просто не иска да спре, докато не изпепели всичко. Ето отново еква воят на сирената. Той вече е буден. Всъщност въобще не е заспивал. Не е спал от доста време. Кошмарите не оставяха душата му на мира. Но той беше намерил утеха. Като малка птичка, която кротко спи въпреки оглушителния грохот в подножието на огромен водопад. Не спираше да мисли за нея. Усмивката и и дълбоките сини очи с оттенък на зелено оставяха пареща диря в сърцето му. Завъртя стартера. Чу се усилващ се пронизителен звук. Роторът превъртя един път, зачуди се за миг и моторът оживя. Всичките дванайсет цилиндъра синхронно боботеха. Боже, как сияеше. Когато я целуна за пръв път чувстваше, че сякаш се спояват в ед ...