Минах през НГДЕК в София и езикова гимназия в Пловдив, матурата ми беше по немски, завърших и гимназия по туризъм във Виена, Австрия, и Виенския университет с журналистика и комуникации. Обърках се!... Работил съм всичко. От стажант-репортер през репортер, редактор и коректор до шеф на екип в редица вестници и две списания, редактор и репортер в сутрешен и следобеден блок и диктор в новините, кореспондент от страната и чужбина. Работил съм и като стажант и мениджър във верига за бързо хранене. Като специалист по предпечатна подготовка и страньор в издателска къща. Чистил съм тоалетните на културен център, за да закърпя студентския бюджет, и бях телефонист в посолство 3 месеца, по същата причина. Животът ме научи да се справям с всичко. Трудностите, през които преминах, помагат на музата ми. Първите си стихове написах като дете, майка ми ги издаде в стихосбирката "Юлска мечта" през далечната 2001 г. В гимназията ме откриха поетите Иван Серафимов – за стиховете, и Патриция Николова – за критическите анализи на литературни произведения и автори, от авторитетното списание "Родна реч" (като всички неща с традиция в страната ни и то спря да излиза... мир на душата на бай Иван...). Истинското ми писане на поезия обаче започна след 2013 г., когато татко ми почина и нещо се отключи в мен... От 2010-а пиша текстове на песни като хоби, а от 2012-а – професионално. За писането на текстове ме откри Ирина Флорин, тя ми даде самочувствие и ми каза "давай!". По една или друга причина досега съм написал най-много текстове за жанра попфолк, но и малко за попа. Но според мен трябва да пиша за рок, макар че в момента този жанр тотално отсъства като присъствие на сцената ни.. Спрях да броя броя на песните, които съм написал... Труден съм за обичане и си нося кръста... Това ме кара да се затварям в себе си... и тогава стават чудеса. От известно време се готвя за стихосбирката си "Вълк единак", но критичността ми забавя всииичко. Измислих и заглавието на роман, който искам да започна: "Улица "Розовият хълм". Ако даде Господ, ще го напиша. Заедно с наръчника за коректори, който подготвям вече осма година... Мисля да опитам всичко в този живот. Без наркотици. Ако не броим за такива... поезията и пицата! :)