Изсъхнал извор
Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата,
щом някой ангел е дълбоко наранен
и да заплача искрено не мога.
О,светли пориви! Кога ще стане с мен?
Кога ще се усмихна срещу изгрева,
но без усилие - като учудено дете
и ще се сепна от звука на ручея,
където истини природата плете.
Така загледана ме хваща пак умората,
затварям страниците - ден, след ден, след ден...
И моля се да цъфне в бяло камъка,
и да роди пак мъртвото във мен.
© Ани Тодорова All rights reserved.
