„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не, майка ми, пак звъни - пети път днеска, а е само един часа."

- Пепи, маме, да си направиш нещо за ядене като се прибереш. Чу ли?

- Да, добре!

- И да не стоиш много на компютъра.

- Да, добре!

- Обичам те! Айде, бягай!

- Да, добре!

„Ооох, пак тая, майка ми. Направо не мога повече да издържам. Тя ще ми каже колко да седя на компа. Тя ще ми каже какво да си правя за обед. Аз гости ще посрещам. Мартинка... Мартинка..."

„Какво са да взема? В днешно време толко неща... ейййй... станах като старите баби. Все едно съм раснал в социализма. Добре, че баба ми я няма тука. Еййй, голяма лепка е тая жена. Честно! Бисквити Мираж или бонбони Фигаро? Бисквити? Бонбони? Когато и да дойда все има много хора в тоя магазин. Да му се не види! Айде пуканки и сок ще взема. Айде и шоколад! Добре, че бащата ми пусна снощи резерви. Като му кажа, че става въпрос за мацки, веднага дава.

Пак десет лева. Да, ама за жената, последната надежда умира само как? Само как? Последна! Сега и филм че требва да избирам. Като я знам каква е отвеяна, са ще иска да гледа некакви бози. А на мене как ми се гледа новия на Стивън Кинг. Май Иванина ми обясняваше за некакъв филм, нов, дето да го сваля. Са ше я питам по скайпа. Аууу и да чистя требва! Е не! Че се направим че ме нема. Къде са ше ти чистя? Като помислим... Мартинка... ако требва че дезинфекцирам целата къща за нея.

Тия па съседи не се научиха да си хвърлят боклука в контейнерите. Тука на площадката се едно е паднала бомба. Къде са ми ключовете? А, ето ги! Айде да почвам. Нема какво да се мотам! Мацката идва след четири часа."

*   *   *

- Здрасти, Пепи!

- Здравей, Марти! Влизай! Влизай! Ето ти чехлички. - „Малиии, ква е яка! Ако требва и „Дързост и красота" че гледам само да останеме веднъж на диванчето..."

- Мерси, много си мил. Аз нося сладки.

- Ама защо? Тука има. Не е трябвало...

- Мама ги направи тия сладки днеска и реших да взема.

„Охооо и тъщата се грижи за мене! Имам шанс, имам шанс! Иде ми да направя циганско колело ама... да я не уплаша!"

- Ето тука влизай! Това е холът. Тука ще сме.

- Благодаря, а кой филм ще гледаме?

- Ти имаш ли предпочитания?

- Ами... мислех си за „Грейс и Тони". Какво ще кажеш?

„ Не го знам тоя филм. Пак ще е боза, ама всичко за каузата."

- Заповядай, заповядай! Ето тука седни да го намериш, а аз ще ходя да сложа сладки. Искаш ли сок?

- Да, мерси!

„ Айде най-накрая да гледаме филма. Дали ще седне до мене? Да! Да! Тука ела, тука ела, ооох, коте! Аз как съм се отнесъл в мечти. Да не взема да омацам пейзажа. Малко по-сериозно! Сега да пристъпиме към действие. Още малко по-близо... А така! Оп, сега да почакаме за сълзливите сцени... А... какъв е тоя звънец???"

- Няма ли да отвориш, Пепи?

- А? Какво?

- Няма ли да отвориш? Звъни се.

- Ей сега, ей сега.

- Здрасти, Пепи! Бабе... майка ти ми се обади да дойда да ти направя обяд. А? Ама какви са тия обувки? Кой ти е на гости?

„ Е от това ся не знам накъде по-лошо. Само баба ми липсваше в картинката. Не! Не! Да се ощипя по-добре!"

- Какво се щипеш, бабиното? Да нямаш бълхи? Да не се чешеш?

- А не, не...

- Ама я аз да ходя да видя детето, къде е дошло тука. Ооо, добър ден, добър ден! Аз съм бабата на Пепи - Милка.

- Здравейте! Казвам се Мартина. Приятно ми е!

- Е какво правите? Учите ли? Учите!

- А не, не, бабо, гледаме един филм - комедия.

- Смешен викаш, Мартинче!

„Не, не, не! Застреляйте ме! Е са ще се мре!"

- Епа яз гледам тука сте си земали бисквити, пуканки. Я аз да седна малко с вас да погледам. Я сместете се тука да седнем при вас.

- Ето тука, бабо, между мене и Пепи сядай да гледаме, че е интересно.

„ Искам да умра! Разтвори се под, земя, вода! Как може да съм такъв карък! Не мога да повярвам. Тая старата откъде се довлече?"

- Ама какво стоиш като изтукан! Сядай тука да гледаме! Толкова е интересен филма - в един глас пропяха и двете.