РоРо
15 results
Последвай ме... Виждаш ли перлите по пътеката? Всяка се е скрила под избуялите зелени храсти. До една тръпнат в очакване да ме намериш. Само щом повдигнеш твърдите зелени листа пред теб се разкрива моята приказка. Искам да запомня твоето лице, отразено във всяка перла. Толкова нежно ги повдигаш и се ...
1294
2
- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
1396
4
Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
1324
1
Нежната лунна светлина се спускаше точно по личицето на заспалата Лора. Тишината се беше разпростряла царствено над селото. Момичето се въртеше непрекъснато в съня си. Извика и скочи в леглото си. Разтърка очи и се огледа: беше в стаята си, три посред нощ и луната, надничаща през прозореца. Отпи няк ...
1389
Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
1446
Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! ...
1592
1
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
1709
2
- Бързо, бе копеле! Не мога да те чакам още сто години. - изсумтя някой в тъмното.
- Какви сто години, бе! Това ще го говориш на Спящата красавица. - Аз не съм спящ.
- Ма и жив не си! Като стана дума... какво прави тая кучка Спящата красавица? Тоя принц треа да е некой некрофил. И докато спи ли, бе ...
- Какви сто години, бе! Това ще го говориш на Спящата красавица. - Аз не съм спящ.
- Ма и жив не си! Като стана дума... какво прави тая кучка Спящата красавица? Тоя принц треа да е некой некрофил. И докато спи ли, бе ...
1372
1
Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...
1413
3
„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не ...
1705
5
Бавно се нижеха дните. Спокойно, лежерно, монотонно и скучно се изплъзваха стрелките по циферблата.
- Мамо, мамо, искам вода! - една малка бледа ръчичка се протягаше от леглото.
- Да, слънчице! Веднага! Ето!
- Мамо, не искам повече тази играчка!- Раличка посочи святкащото сърчице на монитора- искам ...
- Мамо, мамо, искам вода! - една малка бледа ръчичка се протягаше от леглото.
- Да, слънчице! Веднага! Ето!
- Мамо, не искам повече тази играчка!- Раличка посочи святкащото сърчице на монитора- искам ...
1252
2
„Не искам да пиша повече, не искам, не искам..." Думите сякаш сами се подреждат в редици по листа. Танцуват, играят, смеят се, плачат. Почти мога да видя лицата им. Усмихват ми се и ме гледат. Казват: „Ти ни доведе тук. Ти!" Сочат ме заканително и се мръщят, когато ги трия или поправям.
Нижа безспир ...
Нижа безспир ...
2641
3
ОТКРОВЕН РАПОРТ ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА В СЕЛО МАЛКО МАДЖОРЕ
Ха, добра ти вечер, драги ми читателю, или там както се казва според времето от денонощието. Значи... аз да Ви разкажа искам една история, която се случила някъде там, някога по средата на нищото... Значи предлагам да започвам, че то времето си ...
Ха, добра ти вечер, драги ми читателю, или там както се казва според времето от денонощието. Значи... аз да Ви разкажа искам една история, която се случила някъде там, някога по средата на нищото... Значи предлагам да започвам, че то времето си ...
2287
8
К А Т А С Т Р О Ф А
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...
Мила стоеше до прозореца в коридора на болницата. Лицето й беше стоманено-сиво като облаците, надвесили се над земята. Едри капки дъжд започнаха да удрят по прозореца. Тя опря едната си ръка на стъклото, мъчейки се да излезе от този ад. Уви! Това не бе просто приказка с лош край. ...
1860
3
О Р Е Х О В К И
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...
Беше късна есен. Вятърът безмилостно танцуваше с малкото останали листа на акацията на автобусната спирка. Музиката бе зловеща, зимна и самотна. Една мъждукаща улична лампа даваше призрачна светлина на спирката. В просветванията й се виждаха три фигури. Сгушени една в друга, те смире ...
1789
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
