Гласът на морето
Гласът на морето
Аз съм тук — винаги същото, винаги друго,
сменям цветовете си, както денят се сменя с нощта.
Понякога съм синьо огледало,
понякога зелено сърце на света.
Не ме търси само в лятото —
аз живея и в дъжда, и във вълните на тъгата.
Когато захладнее и небето потъмнее,
тогава най-добре ме разбира душата.
Помниш ли — ти гледаш мен,
а аз гледам теб отдолу.
Ти виждаш цвят, аз виждам човек,
който още вярва, че всичко има смисъл.
Затова не се страхувай, че водата се мени —
така и трябва, нали?
Само живите неща променят цвета си,
кога
то небето ги целуне.
© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used
