tedinkata17 (Христина Кузмич)

Пореден крах 🇧🇬

Родино моя,
сълзите ми сега превръщат се в реки
как за теб умряха герои забравени от всеки.
Сълзите ми сега превръщат се в порои,
че позволихме да охулят тези герои. ...

Poetry » Civic, Other

2020-06-18T09:47:57+03:00 929 2

Неосъществена среща 🇧🇬

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

Prose » Short stories

2009-08-16T17:52:52+03:00 1.4K 4

Моята сестричка 🇧🇬

Имам си една сестричка
тя е много мъничка
със сладки хубави очички,
но прави мънички белички.
Знае мноого да говори ...

Poetry » Other

2009-08-15T22:03:02+03:00 2.6K 5

Реквием за една страна 🇧🇬

С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...

Poetry » Civic

2018-06-28T14:06:33+03:00 1.1K 1 2

Самотен е градът - Варна 🇧🇬

Есента е мрачна и студена
И все напомня ми тъжното минало.
Листата жълти, земята зелена,
Морето бурно пак се е надигнало.
Варна – далеч си ти от мене, ...