Есента е мрачна и студена
И все напомня ми тъжното минало.
Листата жълти, земята зелена,
Морето бурно пак се е надигнало.
Варна – далеч си ти от мене,
Не чувам вече морското ти ехтене.
Не усещам под краката си пясъка,
Няма го и във водата на слънцето отблясъка.
Есента върна ми спомен тъжен от морския кей,
Там край да сложа исках, но чужд глас извика ми - Недей!
Миналото пронизва ме като вятъра силен,
Сълзите отприщват се като дъжда проливен. ...