waterflower
подтичват: жалки кукли в пътуваща пиеса, влекат се както звярът, ранен в гръдта, пълзи, не искат, а танцуват — камбанки тъжни те са и Демонът ги дърпа без милост. И в сълзи очите — като свредел пронизващи сърцето, тъй в ямите водата през лунна нощ лъщи, очи на възхитено момиченце, което кьм лъскави дрънкулки глава със смях върти.
Selected works
16 results
Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...
  1079 
Да живееш, облечена в чуждите думи.
Да се смееш фалшиво на плоски шеги.
Да вървиш по пътека, чертана накриво
и да вярваш, че в края по-малко боли.
Идеали прегръщаш, там, някакви сиви. ...
  1208 
Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...
  911 
Надеждата
Аз в цветя съм те обвила,
твоя ярък силует.
Боже, колко си красива
за душа, що знае гнет. ...
  758 
Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...
  1210 
Random works
: ??:??