waterflower
26 results
В тишината ти се губя още,
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно. ...
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно. ...
486
Нещастните любови ние знаем ги,
нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните – ...
нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните – ...
531
2
Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...
912
1
2
Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...
1079
1
7
Мое лятно момче посред есен,
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...
572
Аз просто исках да ме мразиш ти, лято мое, с дъх на есента,
а сякаш тъжно е да ме забравиш, когато в теб намирам само нищета.
Надежди, вятърничеви и глухи, съшити в кули от небрежен хлад,
прегръщам облаци от листи сухи - целувка смъртна и на този град.
И в сиво потопи ме, удави ме, със пръсти стиска ...
а сякаш тъжно е да ме забравиш, когато в теб намирам само нищета.
Надежди, вятърничеви и глухи, съшити в кули от небрежен хлад,
прегръщам облаци от листи сухи - целувка смъртна и на този град.
И в сиво потопи ме, удави ме, със пръсти стиска ...
584
В тъгата сме познати, а в щастието се мразим.
Нима това за вас е то - истинска съдба?
И колко още време душите си ще мамим,
когато сякаш всичко е просто на игра?
Копнежите ги любим, обличаме надежда, ...
Нима това за вас е то - истинска съдба?
И колко още време душите си ще мамим,
когато сякаш всичко е просто на игра?
Копнежите ги любим, обличаме надежда, ...
688
5
Сърцето ми роди се сред морските вълни,
дари го топъл бриз с лъжовни добрини,
а тази суха обич, копнежа по небе,
удавяш в капки солни - сълзите на море.
И бели пеперуди игриво, в летен танц, ...
дари го топъл бриз с лъжовни добрини,
а тази суха обич, копнежа по небе,
удавяш в капки солни - сълзите на море.
И бели пеперуди игриво, в летен танц, ...
659
Назаем дъх на чуждо време
в шепи смело днес граби,
че знам, сърцето ти е бреме -
мечта за нечии горчиви дни.
С шепот сътвори милувка, ...
в шепи смело днес граби,
че знам, сърцето ти е бреме -
мечта за нечии горчиви дни.
С шепот сътвори милувка, ...
736
Приближи се, мили, и кажи – не са ли те ужасни?
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни ...
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни ...
715
Да живеем в мъглата на своето време,
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!
Всеки ден ще пилеем парченца надежда ...
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!
Всеки ден ще пилеем парченца надежда ...
602
1
Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...
909
2
Фалш печален или мъчна самота?
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце вдън земя,
в час потаен, с чужда, кървава следа.
Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден. ...
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце вдън земя,
в час потаен, с чужда, кървава следа.
Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден. ...
751
2
През житни поля тичах боса,
на слънцето с дъха в косите.
И вярвах, че в себе си нося
на класове златни душите.
И мислех си: "В мен лято грее, ...
на слънцето с дъха в косите.
И вярвах, че в себе си нося
на класове златни душите.
И мислех си: "В мен лято грее, ...
662
2
- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици. ...
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици. ...
768
Прах. Мрачен ъгъл в стая.
Сянка. Там твори начало.
Обич. Догаряща омая.
Пулс. Кръст трепери в тяло.
Спомен. Някъде отвежда. ...
Сянка. Там твори начало.
Обич. Догаряща омая.
Пулс. Кръст трепери в тяло.
Спомен. Някъде отвежда. ...
1016
Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...
641
Аз съм това, което забравяш,
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...
аз съм това, от което се криеш.
Аз съм това, което премълчаваш,
в болката ще ме откриеш.
С нокти хищни раздирам сърцето, ...
1210
4
Сълза отрони тъжен ден
Сълза отрони тъжен ден,
отровен сок на листи ярки.
В цветя дъждът е бил роден,
но днес морят го мисли жарки. ...
Сълза отрони тъжен ден,
отровен сок на листи ярки.
В цветя дъждът е бил роден,
но днес морят го мисли жарки. ...
727
През стъклени очи видях света
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...
735
1
Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...
749
3
Напрежение, уволнение...
Мозъкът ти стана същинско заведение.
Тук те дърпат, там закачат,
с болки гайките откачат.
Скърцаш със зъби, гледаш тъпо. ...
Мозъкът ти стана същинско заведение.
Тук те дърпат, там закачат,
с болки гайките откачат.
Скърцаш със зъби, гледаш тъпо. ...
1064
2
Да живееш, облечена в чуждите думи.
Да се смееш фалшиво на плоски шеги.
Да вървиш по пътека, чертана накриво
и да вярваш, че в края по-малко боли.
Идеали прегръщаш, там, някакви сиви. ...
Да се смееш фалшиво на плоски шеги.
Да вървиш по пътека, чертана накриво
и да вярваш, че в края по-малко боли.
Идеали прегръщаш, там, някакви сиви. ...
1208
7
Вкус на познавач
Ще направя си гаргара с омраза и поквара.
Ще жабуря смело аз гнусна подлост, мръсна свяст.
И дори ще дам гаранция за изплютата субстанция,
на лъжи е първа станция! ...
Ще направя си гаргара с омраза и поквара.
Ще жабуря смело аз гнусна подлост, мръсна свяст.
И дори ще дам гаранция за изплютата субстанция,
на лъжи е първа станция! ...
1102
4
Решение
Вдишвам бавно и издишвам
насъбрала се тъга.
Думи бягат ми излишни,
щом говоря си с дъжда. ...
Вдишвам бавно и издишвам
насъбрала се тъга.
Думи бягат ми излишни,
щом говоря си с дъжда. ...
621
2
Надеждата
Аз в цветя съм те обвила,
твоя ярък силует.
Боже, колко си красива
за душа, що знае гнет. ...
Аз в цветя съм те обвила,
твоя ярък силует.
Боже, колко си красива
за душа, що знае гнет. ...
758
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
