Ще се опитам да напиша нещо като разказ... Ще се опитам...

Той се спря  на ръба на басейна и загледа водата... Тъмна и спокойна ... 

Свечеряваше се. Беше краят на август.

Обичаше да идва тук. Тук можеше да остане сам със себе си и... с водата. Тук можеше да събере мислите си,  да вземе решение. Работата му беше свързана постоянно с това да взема решения, кога по-важни, кога маловажни и според него незначителни. Този път, всъщност, решението беше взел друг. Решение, колкото неочаквано, толкова и предчувствано както му изглеждаше сега.

Въздъхна леко, по-скоро по навик и се хвърли във водата. Тя обгърна тялото му. Той заплува бавно, както правеше, когато трябваше да събере мислите си и да вземе решение... Не като тези, които му се налагаше да взема всеки ден...

Той се върна мислено около три месеца назад във времето, в началото на лятото. Всъщност, сега дори не можеше да определи кога започна всичко. Когато Тя за първи път го заговори в един от тези толкова познати интернет сайтове и той й отговори почти по навик, учтиво но хладно. Или когато Той я потърси след това, защото нещо го караше, нещо, което и сега не можеше да си обясни. Може би тази тръпка дълбоко в сърцето му, почти неусетна, но трепетна и предизвикателна, може би просто желанието да си поговори с жена, която веднага му направи впечатление с интелигентността си, може би просто по навик, както правеше в малките часове на нощта... Сега на много въпроси нямаше отговор, а тогава всичко му изглеждаше толкова подредено. Имаше прекрасно семейство, жена, която след 24-годишен брак все така го обичаше и подкрепяше, две прекрасни дъщери и дори домашен любимец... Свой дом, вила в недалечно китно селце, приятели - може би малко, но истински, готови винаги да му помогнат; работа, която му даваше самочувствие и която той вършеше с желание,  положение и признание в обществото... А сърцето, чувствата... те бяха се слели някак си с тази подредба и Той беше свикнал да ги контролира така, както контролираше живота си... или поне така си мислеше.

Той потопи глава , замахна мощно с ръце, както правеше, когато трябваше да събере мислите си и да вземе решение, решение, което беше взел друг... Всичко започна в началото на лятото... Може би тогава, когато взе друго решение – да изчезне от сайта, за да запази живота си подреден, както беше свикнал да го приема... Или когато тя му се обаждаше по телефона, а той отхвърляше разговорите и се питаше дали беше взел правилното решение... Или когато, все пак, при поредното обаждане, отговори, за да не я загуби завинаги... Или след това, когато говореха дълго по телефона и Той постепенно се разкриваше пред нея така, както не го беше правил от много години насам, говореше й за мирогледа си, за чувствата си...

Стигна до края на басейна за пореден път, обърна се и продължи така, както правеше, когато трябваше да събере мислите си и да вземе решение... което вече беше взел друг...