Oct 28, 2008, 7:53 AM
03:00 АМ
1 мин reading
03:00:
Хлад се промъква под вратите. Спящите се размърдват в съня си. Завиват се по-плътно. Косъмчетата по ръцете им настръхват.
Кучета и котки тихо ръмжат с присвити уши, загледани през прозорците навън в нощта.
Старите къщи скърцат. Врати се открехват.
Навън е задухал вятър и дърветата тайнствено шумолят. Черните прозорци на домовете отразяват лъжливото спокойствие на нощта. Защото по привидно пустата улица върви шествие – един след друг оковани мъже и жени тихо крачат. Предвожда ги високо същество, с наведена глава, което непрестанно свива и отпуска бледите пръсти на уродливо дългите си ръце.
И ако има някой буден в този час, той усеща ледените пръсти на страха, които стискат сърцето му. Ако има при кого, той бърза да намери топлина и утеха, ако е сам се оставя на страха да го гризе.
Само един луд по слипове гледа шествието от балкона си. Гледа ги и си повтаря:
- Ето, осъдените минават! Ето, Кралят ги зове!
А ако някой е излязъл сам навън в нощта, толкова по зле за него, защото в шествието винаги има свободни места.
В този час дори Бог го няма.
03:01:
Вятърът е утихнал, спящите са спокойни, лудият се е прибрал.
Шествието приключи.
28.10.2008
НРО
Хлад се промъква под вратите. Спящите се размърдват в съня си. Завиват се по-плътно. Косъмчетата по ръцете им настръхват.
Кучета и котки тихо ръмжат с присвити уши, загледани през прозорците навън в нощта.
Старите къщи скърцат. Врати се открехват.
Навън е задухал вятър и дърветата тайнствено шумолят. Черните прозорци на домовете отразяват лъжливото спокойствие на нощта. Защото по привидно пустата улица върви шествие – един след друг оковани мъже и жени тихо крачат. Предвожда ги високо същество, с наведена глава, което непрестанно свива и отпуска бледите пръсти на уродливо дългите си ръце.
И ако има някой буден в този час, той усеща ледените пръсти на страха, които стискат сърцето му. Ако има при кого, той бърза да намери топлина и утеха, ако е сам се оставя на страха да го гризе.
Само един луд по слипове гледа шествието от балкона си. Гледа ги и си повтаря:
- Ето, осъдените минават! Ето, Кралят ги зове!
А ако някой е излязъл сам навън в нощта, толкова по зле за него, защото в шествието винаги има свободни места.
В този час дори Бог го няма.
03:01:
Вятърът е утихнал, спящите са спокойни, лудият се е прибрал.
Шествието приключи.
28.10.2008
НРО
© Михаил Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
3.50h.-Не се смях,не.Не и тук.Пазя спокойният сън на кварталната общност!Спят спокойно,3h.вече мина...Но аз ще умра от недоспиване,ако продължа да те чета!Много си добър!Ще побързам да намеря топлина и утеха,защото ...Чух ли стъпки отвън?...
-
Защото вече не останаха магически гори и всичките вълшебни същества са се скрили в тъмнината. Нощта е друг свят.
-
Хубаво е, че зловещото шествие е продължило само 1 минута. Много ми хареса мистиката, с която започва разказът
-
"В този час дори Бог го няма." - !!! Поздрав, СТРАХОТНА творба!
-
Отново показваш личен поглед върху нещо така познато за всички. Провокираш пак. И е хубаво, че можеш да го кажеш така кратко и точно.
Поздрави! Непременно и за мама!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
