03 Приказка за лещата

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА

           По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Брат ми намери свои приятели и биха сонда, намериха вода и сложиха помпа. Та нашето местенце стана едно малко ранчо. На мене ми беше интересно кое как се сее, кое как расте. Сяхме репички, спанак, магданоз, моркови, картофи, грах и всичко, което ни идваше наум. Радвахме се на всяко пораснало стръкче кромид, чесън. Купих един учебник по зеленчукопроизводство. Преди за засеем нещо, аз прочитах написаното в учебника. Баща ми лежеше вкъщи болен. Разказвахме му какво е поникнало, какво е вързало. И той се радваше с нас. Съветваше ни как да сеем. Това, което не беше ясно в учебника, научавахме от него.

           Исках да видя как се сее и расте лещата. Купихме леща, обработихме малка част от земята. Времето се постопли и към края на месец май решихме да я засеем.

          - Лещата е дребна. След като изравните местото, смесвате лещата с пръст и така ще хвърляте лещата заедно с пръста върху местото. - намеси се баща ми. - После хвърляте още пръст върху посятата леща и с търмъка заравнявате, за да се скрият семенцата на лещата.

          Всичко беше готово и рекохме да тръгваме, когато баща ми подхвана поредната си приказка:

         „Когато минали покрай житните ниви, пшеницата се присмяла на лещата.

         - Мене пък ме засяха още през есента. Аз вече ще давам плод, а тебе едва сега ще те сеят.

         Лещата само се усмихнала, но нищо не отвърнала.

         Под топлото майско слънце и грижите на стопаните, лещата бързо израснала и дала плод. Стопаните наскубали лещата, сложили я в чували и тръгнали да се прибират. Минали покрай нивата с пшеницата.

          - Е, аз съм вече готова. – казала лещата.

          Пшеницата още не била узряла. Нищо не отвърнала, само навела тежки класове.”

          Приказката свърши и ние с майка ми тръгнахме, за да засеем лещата.