14.10.2010 г., 21:28

03 Приказка за лещата

1.8K 0 2
1 мин за четене

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА

 

           По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Брат ми намери свои приятели и биха сонда, намериха вода и сложиха помпа. Та нашето местенце стана едно малко ранчо. На мене ми беше интересно кое как се сее, кое как расте. Сяхме репички, спанак, магданоз, моркови, картофи, грах и всичко, което ни идваше наум. Радвахме се на всяко пораснало стръкче кромид, чесън. Купих един учебник по зеленчукопроизводство. Преди за засеем нещо, аз прочитах написаното в учебника. Баща ми лежеше вкъщи болен. Разказвахме му какво е поникнало, какво е вързало. И той се радваше с нас. Съветваше ни как да сеем. Това, което не беше ясно в учебника, научавахме от него.

           Исках да видя как се сее и расте лещата. Купихме леща, обработихме малка част от земята. Времето се постопли и към края на месец май решихме да я засеем.

          - Лещата е дребна. След като изравните местото, смесвате лещата с пръст и така ще хвърляте лещата заедно с пръста върху местото. - намеси се баща ми. - После хвърляте още пръст върху посятата леща и с търмъка заравнявате, за да се скрият семенцата на лещата.

          Всичко беше готово и рекохме да тръгваме, когато баща ми подхвана поредната си приказка:

         „Когато минали покрай житните ниви, пшеницата се присмяла на лещата.

         - Мене пък ме засяха още през есента. Аз вече ще давам плод, а тебе едва сега ще те сеят.

         Лещата само се усмихнала, но нищо не отвърнала.

         Под топлото майско слънце и грижите на стопаните, лещата бързо израснала и дала плод. Стопаните наскубали лещата, сложили я в чували и тръгнали да се прибират. Минали покрай нивата с пшеницата.

          - Е, аз съм вече готова. – казала лещата.

          Пшеницата още не била узряла. Нищо не отвърнала, само навела тежки класове.”

          Приказката свърши и ние с майка ми тръгнахме, за да засеем лещата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...