Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче или коте на пътя и да не го нахрани, обичаше да прави добри дела. Всички мислеха, че е много щастлива. Всяка вечер излизаше с приятелки, купуваха си семки и сядаха на детската площадка срещу моята къща. Аз слизах долу и сядах на една пейка. Те се люлееха на люлките, спускаха се по пързалките, четяха книгите си от списъка за лятото... По едно време другите 2 момичета отиваха при приятелите си и я оставаха сама. Но тя не се оплакваше. Пак правеше добро, защото искаше те да са щастливи. Тя си нямаше приятел, защото родителите ù не ù позволяваха. Те искаха сега тя само да учи и да стане лекарка. Смятаха, че това ще е добро бъдеще за нея и не ù даваха избор. Те вече го бяха решили. Та така момичето ...