* * *
Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова,... само един.
Тръгвам към теб... ха... някой ме е изпреварил. Стоя и гледам, песента е хубава.
Обвързани ли сме?
"Откажи се", шепнеше едно гласче.
Ееееех... добре де!
Спираме до тук.
В един дъждовен септемврийски следобед на врата се звъни. Отварям.
Някой се е облегнал на отсрещната стена. Думите замръзват на устните ми.
Гледаш ме с едни весели пламъчета в очите. "Може ли да вляза ?"
Не дочакваш отговора ми и минаваш покрай мен. Аз все още незнаейки какво се случва,
тръгвам след теб. По средата на коридора рязко се обръщаш, гледаме се.
Меката светлина от нощната лампа нежно гали сетивата и в този миг поисках да ме целунеш.
Потъвам в очите ти... колената ми омекват, аз на сантиметри от теб.
Галиш лицето ми, устните ми намират твоите. Горещи, парещи, за миг като че ли времето спира.
Ръцете ми потъват в косата ти. Нетърпеливо искам страст, тук, сега,... на секундата, че трескавото
разсъбличане ми се сторува цяла вечност.
Господи, колко много копчета!
Чувствам устните ти отново, те са на всякъде. Усещам вкуса им.
Вълшебен танц, нежен, обсебващ ритъм на сливане. Музика която идва от
цялото ти същество, докато не настъпи моментът и ....не се посипят звезди.
Чувствам се лека като перце. Ръцете ти , вплели пръсти в моите.
Искам този миг да продължи вечно.
Без чувство за вина, без лоши мисли. Само аз и ти, свързани завинаги.
Постепенно започвам да осъзнавам ситуацията. Двама голи на пода по средата на
коридора, с дрехи пръснати на всички страни.
Кога ще те видя отново?
© Сиси Сиси All rights reserved.
Хареса ми!
