Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова,... само един.
Тръгвам към теб... ха... някой ме е изпреварил. Стоя и гледам, песента е хубава.
Обвързани ли сме?
"Откажи се", шепнеше едно гласче.
Ееееех... добре де!
Спираме до тук.
В един дъждовен септемврийски следобед на врата се звъни. Отварям.
Някой се е облегнал на отсрещната стена. Думите замръзват на устните ми.
Гледаш ме с едни весели пламъчета в очите. "Може ли да вляза ?" ...