Като се родил един човек и почнал да си живее, го хванали и му показали една картинка. На нея били нарисувани две плюс две е равно на 4. Били нарисувани, със синя боя. На всяка двойка имало малка флинтифлюшка, много красива, а четворката била великолепна. Розова, леко издута, и на върха и се мъдрело очарователно цветче. Знакът за равенство пък бил, не може да се опише, трябва да се види. Две зелени, разбира се успоредни прави, със заоблени ръбчета и на всеки край била кацнала малка сойка. Тази картинка му показали, и не само му я показали, ами и му я дали копирана. Научили го също, че който притежава тази картинка, само той можел да иде един ден в рая, а който нямал отивал в ада. Човекът мислел че всички имат подобни картинки и си ги пазят в шкафа. От време на време ги вадят и четат- две плюс две е равно на четири. Тази истина била толкова смислена и правилна, че носела истинска наслада. Веднъж видял човек с картинка, на която пишело - две плюс две е равно на четири, но тиретата нямали птички, а четворката съвсем не била розова а бяла, но все пак си била четворка. Човекът с правилната рисунка, скръбно отминал този с неправилната, истински ужасен от страшната му вечна съдба. Сетне срещнал много други хора, някой имали синя четворка, други пък имали по три сойки на всяко тире, а един даже имал тирета на които странно защо се били курдисали бели гълъбчета. Понякога виждал хора със същата като неговата рисунка, и истински им се радвал, много от тях обаче щателно проучвали неговата и мерели с линийка дали сойките са на същото разстояние както техните. Други се разнасяли насам натам с едни картели на цветове по системата RAL и сравнявали всеки цвят, дали е точната тоналност. Ако нещо не било точно в ред, те надавали неистови гневни писъци, крещяли, или пък обиждали човека, наричайки го измамник и изчадие адово. Човекът се чудел кое е важното, не е ли истината че две плюс две е равно на четири, и дори питал един художник на правилни рисунки. Той му обяснил, че най-първата рисунка не било ясно каква точно била, знаело се само че е била равна на четири и била установена от великият математик. Другите рисунки се появили после, но лошото било че имало много които не били равни на четири, ами на три, на едно, та даже на нула. Затова се събрали много хора с еднаква рисунка равна на четири, със сойки, розова четворка и сини двойки и постановили верният модел. Всички останали, дори и пак равни на четири, те обявили за неверни. Две плюс две, дори и равно на четири, пак е невярно, ако сойките не са две, тиретата не са зелени, а четворката не е розова и леко издута, рекли те. Човекът гледал картинката си, чудейки се как е възможно това, две плюс две равно на четири да не е вярно, ако тиретата не са зелени и не можал да разбере. Сложно нещо е това математиката, казал си той, прибрал рисунката в шкафа и отишъл да си гледа работата.
© Лебовски All rights reserved.
Куш, благодаря за представянето в блог бг. Проследих линка и според мен си избрал точно каквото трябва Верно са ми дълги нещата и се мъча да ги съкращавам, но не винаги успявам, постоянно има нещо за добавяне, наместо, както си е редно за рязане /Иронията е че самият аз много мразя да чета дълги неща, чудна работа../