Apr 29, 2010, 3:19 PM
* * *
2 мин reading
Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това
с топла завивка да те завия?!
Звезди да ти светят в нощта.
Вместо лампа, ютия да включа,
за да има топлина, защото
ми спряха парното. Не го платих.
Искаш ли?! Искаш ли ме?!
Искаш ли точно ти да ми платиш парното, а?
Влюбено те питам, влюбено ми отговори...
Защото каква любов, ако няма топлина и светлина.
Луната и звездите угаси, защото съм свенлива.
И отговори, говори ми, говори...
Майко, махни се точно сега.
Парното се опитвам да платя...
С твойте бълбукащи ручейчета
и златисти звезди, виждаш ли докъде я докара ти?! Докара я
до кривата, красива, много крива круша.
Никой вече не иска да те слуша.
Дойде ми от теб до гуша.
Пиши си стихове и си мълчи.
А мен да живея ме остави.
Майка заплака и стихове записа.
Аз пък... парното платих, деликатеси на масата подредих.
Лампите светнаха в цялата къща, моята любов обеща
на мама стихосбирката да издам
и на вас да я дам.
Това е моята история, жертвам се за всички вас.
И да има слънце и сода бикарбонат, за да има
и хляб. Защото стихове и звезди,
ама трябва и маса да се подреди.
И даже някой да те обича, за да може като си хапне,
стиховете ти да срича.
Е, и приятелски усмивки са нужни и по възможност
да са истински. На тях мамината книжка ще раздам,
че друг няма да я чете, знам. Сигурна съм,
защото съм я чела...
С прегръдки и целувки заспивам
до моя любим,
а мама прегръща си листа.
Прегръша си листа...
Листа... Мамо, излез навън и виж:
Идва пролетта!!!
Това е моята драма, но исках да има хубав край, затова последните ми думи са в стих. Имам предложение да променим малко сайта, да раздвижим нещата. Публикувах в един руски сайт и им дадох някои съвети как да направят техния сайт като нашия, а тук мисля да направим както е при тях. Защото еднообразието убива, има рима, нали.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Кой каквото ще да казва - това си е истинска поезия! Само на две-три места редовете, т.е. поетичните фрази трябва да завършват на друго място или да започват на нов ред, и модерните западняшки поети и поетеси наистина репички да ядат! Казвам го в най-хубавия смисъл, без капка ирония! Много е силно!
И нямате нужда от ютия - на тебе сърцето ти е включено! -
Светле, бъди така добра да споделиш с нас кои са тия руски сайтове, защото аз като руска възпитаничка проявявам интерес, даже съм търсила в чичко Гугъл, но не открих нищо подобно. А ми е интересно и бих искала да си упражнявам езика, че взех да го позабравям, като няма с кого да си говоря.
-
Шекспир репички да яде (по-евтини са в момента)
Може и да не яде... ако пак пази диета...
Изобщо нищо не знае той за парното и Топлофикация...
Лажоваааа, трагедия, мале... голяма...
Ще се гътна, ако така продължаваш
-
това са си екстри - и топло, и светло, даже и трапеза...
как да не пише човек стихове...
-
Йосифова браво! Нали «раната праи борбата». Без кюфтенца да ти кажа и звездите ми изглеждат едни слабички и немощни, а след една сочна пържолка и да няма звезди си ги измислям и заблестяват пред мен дори посред бял ден. Не само когато ме бие моя виждам звезди, стана ясно нали?!
Ех, Ице и на мен ми се пиискаха толкова много неща!!!
Ласка, щом е от сърце, бройката няма значение...за мен!!! Приятно сте ми дошли!!! -
няколко усмивки не могат да заменят "две целувки и една прегръдка"
но... толкова мога
майсторица си -
"Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това
с топла завивка да те завия?!
Звезди да ти светят в нощта."
Ех, как ми се прииска...
В нова светлина те виждам, ново начало - красиво! Аплодирам те, Светле! -
Същинска Шекспириада (пардон - Шехерезада),
във този стил, не 200-300 страници,
а томовете Татови би ти подминала.
Завиждам ти!... Веднага - на дуел!
Ще жертвам стиховете за звездите -
от днес ще пиша за кюфтета, винце,
салатка, под сянката на крива круша.
А после - содичка ще пийнем -
да могат стиховете да преминат
през чревния ни тракт, преплетен!
Малеее, каква конкуренция съм отприщила!Ама ще ти напиша 5-6 шестички, чисти като сълзички, шъ тъ гушна като топло парно и шъ тъ черпя бейлис с луканка (то е ясно, че ти си стисла и няма да ма черпиш - откога си ми обещала ).
п.п.: Останали са ми 500-600 безплатни минути на Глобулския ми телефон - ей сега шъ ти се обадя да уточним секундантите и кръчмата, където ще се напием като ги отстреляме.)))
Альоу, Лажова... слушай сега... Та, казвам аз... Алооо, млъкни бе, жена! Добре де, и "творчески" тандем може да направим... Ааа, НЕ - първа аз започвам. И ще си оцветим стихчето в лилаво и розово... Договорились! -
Зорница, здравейте!!! Благородна сте била, това разбрах от вашия коментар. Та аз не съм ли, не съм ли, но нищо, ще ви простя. Ви се пише с главна буква, но нямам време, защото творя сега. Аз ще ви пиша на лична поща, но защо?! Не съм лицемерка нито земемерка. Пред всички ще ви попитам: Вие писахте ли ми шестица?! Виждате, че държа на тези неща иначе ви предупреждавам, че аз лично ще ви напиша анонимна шестица, да видите хубаво ли е! Предупредена сте, ако не сте ми писали, сега е момента!!! И моля да описвате колко прегръдки и колко на брой целувки ми изпращате, водя си статистика!
Дениза, извинявай, че не ти благодарих за двойката. Много ти благодаря, една прегръдка и две целувки имаш от мен. Толкова съм добра, че не се издържа направо. А за коментара ти какво да кажа, нямам думи. Точно в сайта е като във почти всяко семейство и като в цялата ни страна. Някои напускат страната, други сайта не от хубаво, не. Та и аз се чудя дали да замина или да избягам от сайта със сто от место, ама ако всички кадърни избягаме, какво ще стане, а?! Какво?! Така че оставам и ще показвам как не трябва да си изхвърляме боклука през прозорците, как не трябва да се пише само защото ти е скучно и няма какво да правиш.
Тази сутрин се събудих и
Много се учудих
Слънце грее в утринта
Влюбен среща ме света.
Трала ла, трала ла
Как започва ми деня.
Преди да го пусна в сайта, не трябва ли да се огледам къде ми е кошчето за боклук?! Но защо да си замърсявам къщата като мога да замърся сайта, нали ми е от сърце и душа този стих, който може да стане на една ведра песен за събуждане. Ще проверя в някой мобилен оператор дали ще го вземат, хубаво е...според мен!!! А според теб?! А според вас?! Аха, на едно мнение сме! Е, нека тогава да бъде вашето!!!
-
бих казАла,че ме изпълва благородна и не чак толкуз завист...парното,че и кренвирши,че и стихосбирка басии
то бива бива ,ма пък се уляхте мисис Лажова
а относно ТЪ МОЛЛ ше ви замола само на лични,хайде по живо по здраво
гушки и цунки -
Стефан Николов позна, аз съм върха, но ти си замък и пламък и...светлина, а аз пясък и сълза и много ти благодаря за това!!! И нека има светлина!!!
Обръщение към собственика на сайта и към редакторите:
Вземете оправете нещата, защото така повече не може да продължава! Имам една анонимна шестица под този роман, това е първа глава, как да продължа ми кажете, как?! Аз съм чувствителна душа и не мога така! И още нещо, докладвам за нарушение, сутринта си броих шестиците и някъде ми е изчезнала една. Сигурна съм, защото вчера пак си ги броих. Как за една нощ може да се случи това? Моля ви да проверите къде може да е, дали някой я е изстрил или си я е присвоил. Безобразие. Това е маЛък проблем, по-големият е, че ми няма и две целувки и една прегръдка също, какво се случва, технически проблеми ли има в сайтА, кажете ми, защото мъжът ми ми води статистика предимно на целувките и като види липсите, какво да му кажа?! Как да се оправдавам?! А, ще му кажа да се обръща към вас, стига скандали у дома! Вместо да се караме като хората, че ми изневерява или че не готвя, защото вися денонощно пред компютъра, ще ми вика той за някакви липси на целувки...Тук леко плача, но много леко, защото съм с грим. Благодаря ви за съдействието предварително. Дано се оправят нещата в този сайт!!! -
Какво прекрасно начало на денят ми!
Върхът си Светла...
п.п. Настояшчьi джигит!!! -
Маме, смях се от цялото си сърце и от душата значи, обаче, няма ритъм твоят стих, докато аз пиша като Шекспир и ще стана световно известана или не, но при мен има ритъм поне. Щото много хубаво ритам. Не помниш ли в ританките още помня, че...А ти плагиатстваш от български велик автор, да така е и искаш и можеш като него да станеш голяма, ама мамо, аз ще успея, защото съм топла като топлофикация, а ти ти...е какво да кажа като си ми майка, на теб съм се метнала - голяма, едра един вид!!! Поетеса съм като теб какво да се прави - ген.
Дениза, селяния е мила, защото съм от село, от Красно село. Много те обичам, че ми писа двойка, понеже съм математичка, аз имам много таланти, но съм, скромна и не се изтъквам, та с двете ръца ми стана четворка, та ще мина и тази година. Как всичко ми е в рима, на Пушкин леко приличам. Маме?! Генийче съм си, то ми е от мама!!!
Петинка и ти във рима
казала ли съм ти, че си красива?!
Леле не мога да се спра бисери да пиша.
Това е заради японската ни вишна.
Цъфти и сбъдва мечти.
Е, тук може да няма рима, но е истина!!!
Рия, за този коментар, заставам на колене и ти се покланям!!! -
Предлагам редакторите да имат право поне веднъж месечно да ходят безплатно на психолог, заради гениите в сайта, сътворяващи феноменални стихове, като този. То те ако бяха ходили, нямаше да станат редактори, ама ходят лиии?
А класиката ти, Светулчо, е вербален колаж- учебник по неписане на поезия. Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна, затова дано случайно, които се познаят, решат да поработят по- добре. От това ще спечелим всички. -
Крушката си има опашка, Дениза!
"Който знае и разбира
тук се спира,
но си знае за какво и как
да коментира!"
ПИУ! -
Леле, дъще, леле!
Та, кой ще ми издаде стихосбирката?
(абе ти що ме подмина на спирката?)
И щях да ти платя тока,
ама сметката ти е много висока
Я вземи си купи слънчеви батерии!
И стига си писала кухненски пикантерии!,
ако започнеш да пишеш любовна такава
славата ти ще се носи чак до Отава,
ма ти с руски сайтове се залисваш
че от своето подценяване чак на мене ми писваш!...
А мойте бълбукащи ручеи
не ти пречеха кога сучеше,
не ти пречеха и звездите,
кога в злато ти ги качих на ушите?!
Сега си вече голяма
(ех, да си жива и здрава на мама!)
и само за сметки и любов хортуваш...
(то верно, че там дет' и двете са пълни - добруват,
ама, спри се, майка, погледай
каква е мЪгла паднала
у село лично, прелично
у село Откровеново,
че чак се слънце не види,
че чак се въздух не диша...
А ти, пиши, майка, посписвай
белким се слънце покаже,
белким се въздух раздвижи,
белким се люде събудят
от сън дълбок, майка, юнашки,
белким им се очи отворят,
отворят, още прогледнат,
че се е пролет пукнала,
и плаче земя за рало,
за рало и за мотика)
Щото, нали дъще, лозето не ще молитва, иска мотика?
Хайде, дъще, ти списвай, аз отивам с много любов да си попълня данъчната декларация, че утре е крайният срок. От какви приходи като съм пенсионерка ли?
Ми от любов, майка, от любов...
под наем дадена...
Много целувки от майка ти,
от майка и от тейка ти! -
Светлеее, адски ми липсва поезията ти!
-
Иди, ще ти звънна, но все пак благодаря!!!
Ани, да ти кажа ли, че ме просълзи, не няма да ти казвам. Днес се регистрирах в два руски сайта. В първия нещо...после ще погледна пак, но във втория направих фурор. Написах специално по техни теми фейлетон, очарована съм, как ме посрещнаха, аз съм с най-много посещения. Има един българин и един сърбин и мисля, че нашият Романтик, на който писах коментар под стихотворение е там и е чудесно. Написаха ми, че при мен се е обърнало на форум, щастлива съм, имам най-много коментари и посещения. Направо ура, сверих си часовника, искам да раста и затова ми е тъжно, че не е важно колко посещения ще имаш, важно е след посещението дори да няма коментар, някой да се е почуствал добре!!!
Петинка, за хубавото старо време, дето се вдъхновявахме един от друг и както направи Анита си пращахме линкове, ако някой е пропуснал да прочете нещо ценно...А сега, хубави неща без посещения, но там, където има кавги...и така някой хубав стих остава назад, заради глупости.
Ох, Ивон, да се видим, каква маса ще ти направя, който ме познава, зане че не лъжа, на маса съм най-истинска!!! Е и в стиховете де...ама не! -
По повод на горното, а и щото Ани напомни за наше село Откровеново, та... имаш много поздрави от буля ти Гицка!
Изпраща ти цунки и гунки (или май беше ПИУ?)
И умната с тия калорифери, че току-виж
за тях от раз си спретнала... невиждан стих! -
Оооооо, Светле, избрала си ново поприще на изява. Човек трябва от всичко да опита. Обаче аз имам един идол в писането на поетична проза.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=111076 /това съвсем сериозно/. Не на всеки му се отдава, но трябва да се учи. Когато се намеси мама, парното, някакъв си мъж, салатата, ракийката, все такива прозаични неща, каузата е загубена. Но ти не се тревожи. Примери много - един ден ще се научиш. Но докато се научиш, не знам какви читатели ще останат. Помня аз имаше село, казваше се Откровеново и кмет си имаше това село и усмивки, учеха се взаимно да ги раздават, учеха се под формата на стихове и така си кореспондираха. Но изтече доста вода и като всяко село и него го хвана емигрантската вълна. Няма го Кмета, няма я доня Милагрус, няма го Митко, няма го Силвето, Здравчето го няма, Деси идва твърде рядко, имаше и момичета, които пишеха майку, хайку де, аз не го разбирам, и все му викам така и си мисля, че се пише само през май, но се оказа, че и те не го разбират, фалшиво пеели и слагали ударенията на неправилни срички, а и математиката им куцала нещо, че освен пари нищо друго не можели да броят. Валентино и той се запиля, идва вясва се и си отива. Индиана и тя. Мариники с нейната обич, ама тя обичта винаги се разпъва на кръст, а май от обич има принос за популяризирането на сайта. Двата Вълка - мъдрост имаше в него и някаква тежест, но нали беше забелязан, а с течението на времето се оказа, че не бива всички да са забелязани.Имаше и едно момиче Регина, уникално, но и на него казваха, че не е до там. Имаше и други, все едни такива, удоволствие да ти достави да си похортуваш с тях и да ги погледаш. Обаче емигрираха. Ако се върнат, разбират, че не е за да си починат. А да поработят, за сметка на нервите си - все неразорани ниви пред тях.
Сега какво стана две махали - на единият байр слънце грее, на другият пълно с асматици, които се чудят къде да глътнат чист въздух.
А ти си се загрижила за някакво си парно и онези Дяволски неща парите, до там, че и вместо в телефонен разговор го изливаш в поетична проза. А то бурета - дето не можеш да разбереш алкохол ли има в тях, барут ли, покани за дуели. Тук там се вмества и някой друг вирус, добре, че има компетентни и си слагат навреме маските и извънземни разбира се, да дадат някаккъв пример на толерантност.
Не е същото селото, Светле, не е същото и с червен химикал да пишеш, звездички да слагаш, вместо трите си удивителни все тая.
На няколко пъти реших да се поразходя из уличките му и се натъкнах на твърде много разпиляни АЗ-ове, твърде много, очуках си обувките да се препъвам в тях. Така се препънаха и няколко други от село, така се препънаха, че чак изхвърчаха, а бяха скромни и не само скромни имаше нещо различно в тях, да не кажа оная дума талантливо, че тя не е за всеки.
А затова,че публикуваш в руски сайт те поздравявам И аз ходя понякога в един такъв на гости, ама не е същият като твоя, щото в него, ако не ти хареса някое кометарче имаш право да го изтриеш, ако не ти хареса някой наблюдател, имаш право да направиш така, че да не те доближава. С две думи по никакъв начин не се нарушава непрекосновенността на личната територия, ако сам не решиш да я предоставиш. А нали знаеш - демокрация, демокрация, ама кожичктата си е важна, щото инстинктът за самосъхранение е неволеви.
Та такива ми ти неща. Много ми се искаше да ти се обадя по телефона, обаче пусто и аз по твоя почин смених оператора. А и отдавна съм си подредила куфара и не знам дали с тая моя заплата ще изкарам дълго, все си очуквам обувките.
Ама ти ДЕРЗАЙ! Един ден и на твоята улица, пардон страничка ще изгрее слънце, пардон поезия в прозата.
-
Не бее... то не е в тоя МОЛ, в другия е! Ама нищо, айди после ще се уточним, като дадеш начален тласък на стиха. Което ме подсети за "емека", но това е друга тема? Дали е друга тема, когато говорим за такива стихове? Е, сега аз разчитам, че ти разбираш за какво говоря. Доколкото си следя мисълта - аз се разбирам, но не е сигурно, защото често от коментарите разбираш какво си написал и колко струва, тъй като сам нямаш представа. Ще се объркам. Заспирвам се.
шшшшт съм, госпожа Лажова!
А Вие сте прекрасна!
И.Д. -
Идеми, виждам че коментарът ти е написан от сърце и също в бял стих. Невероятна си, толкова си мила и добра, че ми се при...иска така да те напрегръщам, а не повръщам, нали ме разбираш, миличка моя, сладка и красива даже!!!
Обичам те и те прегръщам
за теб ще мисля, докат водката си пия
за тебе стих ще сътворя
но не така, но не така...
Музиката ще е готова до час-два. Аз мога много хитове да напраскам, но нямам време пиша стихове, та се късам, по шестнайсет парчета на час ги докарах. Жестока съм и има люляци напоследък, освен калорифери, все пак зимата си отива.
Кога ли ще си купя климатик, ох това не е по темата. Ти разбра ли ме какво исках да ти кажа, че аз нещо се увлякох. А, благодаря че ме посети, мале, щях да забравя да ти кажа в новия МОЛ, ама айде после, че един стих напира!!!
-
И правилно, госпожа Лажова! Та Вие сте истинско слънчице! Не трябва да се криете зад мрачни облаци, сълзи от неразбиране защо си е тръгнал, посвещения на починал, когото може и да не познавате, и всякакви подобни.
Трябва да светите и топлите, тъкмо както сега!
Ще може ли една стихосбирка? Аз ще се усмихна, даже и поздравче ще пратя!
Много ми е симпатична....бялата Ви проза)
Наздраве!
(понимаешь, брат?... ты всё понимаешь, брат. Без Своих нам здесь всем хана - Любэ) -
Зелена, благодаря ти!
Най-важното все пак, че е изпипано,
смислено и е как да кажа, позитивно.
Вече ще пиша
в този стил, 200-300 страници
вертикално,
ще дойдат добре не само на читателите, а и редакторите
малко
да сгрея с топлината си.
Нека има светлина и любов
нека има, но и луканка
не е лошо.
Ето като ми тръгне и започвам да пиша в бял стих на жълти патенца.
Ще пиша всеки ден, за да ви радвам, не мога да се спра толкова идеи имам, какво да правя, този талант трябва с някого да го споделя. -
Боже каква драма, Боже какъв край... !!! И другия път, ако нещо с парното пак... у нас!
Ама си изненада... ! Прегръдка и топло- светли... !!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ена, късметлия е, че не знае що е парно...Абе от кога я има Топлофикация?! Няма значение, аз ще продължавам да пиша и да раздавам като нея топлина.
Нели, пратих ти линк, аз пиша там и сега разбирам колко съм позабравила не само да пиша на руски, а и да си подреждам правилно мислите.
Ангар, аз се опитвам да създам нов стил в поезията, в голямата, истинската поезия, в която трябва да има всичко и суджук и топлинка и нов ред, не където му е мястото. Нов стил е това, сега го дооформям, та не е грешка това, което ти е направило впечатление.