29.04.2010 г., 15:19

* * *

1.7K 0 26
2 мин за четене

Искаш ли да ти разкажа една

история за любовта?!

Искаш ли след дълъг път

с вкусно ястие да те нагостя?

Искаш ли след... това

с топла завивка да те завия?!

Звезди да ти светят в нощта.

Вместо лампа, ютия да включа,

за да има топлина, защото

ми спряха парното. Не го платих.

Искаш ли?! Искаш ли ме?!

Искаш ли точно ти да ми платиш парното, а?

Влюбено те питам, влюбено ми отговори...

Защото каква любов, ако няма топлина и светлина.

Луната и звездите угаси, защото съм свенлива.

И отговори, говори ми, говори...

 

Майко, махни се точно сега.

Парното се опитвам да платя...

С твойте бълбукащи ручейчета

и златисти звезди, виждаш ли докъде я докара ти?! Докара я

до кривата, красива, много крива круша.

Никой вече не иска да те слуша.

Дойде ми от теб до гуша.

Пиши си стихове и си мълчи.

А мен да живея ме остави.

 

Майка заплака и стихове записа.

Аз пък... парното платих, деликатеси на масата подредих.

Лампите светнаха в цялата къща, моята любов обеща

на мама стихосбирката да издам

и на вас да я дам.

 

Това е моята история, жертвам се за всички вас.

И да има слънце и сода бикарбонат, за да има

и хляб. Защото стихове и звезди,

ама трябва и маса да се подреди.

И даже някой да те обича, за да може като си хапне,

стиховете ти да срича.

Е, и приятелски усмивки са нужни и по възможност

да са истински. На тях мамината книжка ще раздам,

че друг няма да я чете, знам. Сигурна съм,

защото съм я чела...

 

С прегръдки и целувки заспивам

до моя любим,

а мама прегръща си листа.

Прегръша си листа...

Листа... Мамо, излез навън и виж:

Идва пролетта!!!

 

Това е моята драма, но исках да има хубав край, затова последните ми думи са в стих. Имам предложение да променим малко сайта, да раздвижим нещата. Публикувах в един руски сайт и им дадох някои съвети как да направят техния сайт като нашия, а тук мисля да направим както е при тях. Защото еднообразието убива, има рима, нали.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Герда, в моята поезия има всички екстри, знаеш как е!!!
    Ена, късметлия е, че не знае що е парно...Абе от кога я има Топлофикация?! Няма значение, аз ще продължавам да пиша и да раздавам като нея топлина.
    Нели, пратих ти линк, аз пиша там и сега разбирам колко съм позабравила не само да пиша на руски, а и да си подреждам правилно мислите.
    Ангар, аз се опитвам да създам нов стил в поезията, в голямата, истинската поезия, в която трябва да има всичко и суджук и топлинка и нов ред, не където му е мястото. Нов стил е това, сега го дооформям, та не е грешка това, което ти е направило впечатление. А ютия винаги си трябва, я да изгладиш рокля, а някоя бръчица...Пък и аз съм винаги включена на пара или съм под пара, но и аз имам нужда от разхлаждане, тогава идва на помощ ютията. Това е от цикъла ми "Топлофикация или зрави нерви, изберете сами!" Сега пиша стихове за новата ми стихосбирка "Класиците и репичките", ще са две книги за положителното влияние, но...нека е изненада!!!
  • Кой каквото ще да казва - това си е истинска поезия! Само на две-три места редовете, т.е. поетичните фрази трябва да завършват на друго място или да започват на нов ред, и модерните западняшки поети и поетеси наистина репички да ядат! Казвам го в най-хубавия смисъл, без капка ирония! Много е силно!
    И нямате нужда от ютия - на тебе сърцето ти е включено!
  • Светле, бъди така добра да споделиш с нас кои са тия руски сайтове, защото аз като руска възпитаничка проявявам интерес, даже съм търсила в чичко Гугъл, но не открих нищо подобно. А ми е интересно и бих искала да си упражнявам езика, че взех да го позабравям, като няма с кого да си говоря.
  • Шекспир репички да яде (по-евтини са в момента)
    Може и да не яде... ако пак пази диета...
    Изобщо нищо не знае той за парното и Топлофикация...

    Лажоваааа, трагедия, мале... голяма...
    Ще се гътна, ако така продължаваш
  • това са си екстри - и топло, и светло, даже и трапеза...
    как да не пише човек стихове...

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...