23-ти Ноември
Не успя.
Небето посипваше сняг по него. Преди щеше да каже, че бе като фея, ръсеща звездички. Преди... Преди, когато бяха младо семейство. Преди, когато вярваха, че ще бъдат най-прелестната двойка на земята, за която някой ден ще се пишат приказки.
Да, преди... Преди да се разболее тя. Преди да хвърлят всичките си спестявания по болестта. Преди да се пропие от мъка и да го изгонят от работа.
Това бе преди...
Сега... Сега бе просто сняг. Сняг и студ. Снегът проникваше през порите на тънкото яке, давайки свобода на студa да пробие слабата преграда на мършавото тяло и да прободе костите. И болката пронизваше ума.
Не успя.
Мисълта надви дори защитата на замразилата мозъка болка от студа. Биеше като тъпан. И как го болеше главата! Романтиците биха казали, че го боли от „бушуващите мисли". Прагматиците, че е от студа или още по-вероятно от наченките нa грип. А реално бе от юмруците... От юмруците на човека, който го хвана да краде. Би го много. И ребрата го боляха. От ритниците ...