Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед странна група от хора, се бяха преплели много силно и продължаваха да се оплитат. А някои... продължаваха и в съмнения да залитат... Даника и Орлин, Слави и Янина и... отлитащата топлина от тялото на Явор.
В последвалите минути, като че ли тъпанчетата на всички, се бяха спукали. Точно такава пискливо-режеща, пронизваща болка, като игла, преминаваше през главите на всички, като ги свързваше в общ кръг с остри завои. Минута незнание, секунда мълчание и последвала смърт в глухо стенание... И широко отворените питащи очи...
Слави бе забил поглед в брат си. Гледаше как Даника „сваля завесата на последната сцена от разигралата се пиеса“. И не знаеше дали му е мъчно, не знаеше дали го боли. А как му се ...