Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчно гъста, за да я промушваш с пръсти и да си играеш, правейки си дупки в нея. А можеше спокойно и да ти докара някой астматичен пристъп. Но тях двамата ги устройваше идеално.
Снежана и Орлин бяха седнали в най-затънтения ъгъл. Тя не беше пушач, но не ѝ пречеха и другите около нея очевидно. Той беше взел една салфетка и си драскаше по нея, тя беше опряла глава на ръката си и си приказваха.
- По принцип ли помниш подробности, или заради близостта и връзката ти с нея си запомнил и копчето, и цвета, и блузата?
- Помня. Аз много излишни глупости помня и по принцип де, но да- наречи го дефект, макар и на моменти с положителна изява.
- Много се подценяваш, така да знаеш. А не трябва.
- Не се подценя ...