Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце, погледът и душата ти имаха най-голямата свобода. И носеха на ума само радост.
Дани се събуди отпочинала и спокойна за първа сутрин от доста време. Протегна се, усмихна се и излезе на верандата. Разпери ръце по гредата на парапета, наведе глава надолу и се отпусна. Заслуша се. Звуците, които долавяше ѝ харесваха- радиото на пооглушелите съседи, гайдата на овчаря в далечината и ритъмът на планината. В душата ѝ спокойствието започваше отново да си проправя път. Влезе обратно вътре, напълни напуканата чаша и излезе отново. Този път седна на парапета и се подпря на страничната греда като изпъна крака. Разроши косата си и освободи лицето си, за да се порадва на слънцето. Вдишваше дълбоко и бавно ...