Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм тук? Аз излязох от тук? Това го помня. Колко е часът?- погледна ръката си и максимално концентрира зрението си, за да види стрелките на часовника. Два и четвърт след полунощ преваляше- Леле, ужас!- хвана се за главата- Даничка? Ама какво съм правил аз. Излязох, а съм си пак вкъщи. Как така? А ти ме чакаше, момиче. Какъв съм такъв простак бе? Защо нямам спомен какво съм правил? Леле, яко я оплесках... Славиии- озъби се сам на себе си- събери се, концентрирай се, помисли трезво и вземи най-адекватното възможно решение сега!
Отиде в банята и пусна водата. Направо сложи главата си под студения душ. Отрази му се добре, съвзе се. Спретна се набързо и излезе. Нямаше какво да му мисли повече от това- ...