Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна снимката от един от джобовете. Захапа я през плика, в който беше увита, за да метне чантичката с документите си през якето. Слезе долу и се качи в колата. Малко изтряска вратата, когато влизаше. Седна на шофьорското място и наведе леко глава. Въздъхна тежко и замълча. Тя просто го гледаше. След някоя минута, прокара ръце през лицето си, сякаш за да избърше мислите, които сега обитаваха главата му, вкара ключа в патрона на ключалката и запали.
Светлините на светофарите и автомобилите насреща сякаш не му правеха впечатление- ням звук и сива светлина бяха сега те пред него. Може би се стресна от думите ѝ, може би инстинктивно настръхна от присъствието му, а може би отново усети как безсилието се пр ...