Jul 26, 2011, 7:25 PM

* * *

  Prose » Others
985 0 0

 

Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня

и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.

Свел главата, върви, като без душа лицето,

 погледът празен - огън в него вече няма.

Душа като празна ваза, тихо, че студът се чува,

идващ отвътре и всичко затриващ.

Не би бесило погубило това, що само сърце усеща,

не би полета спряло на птица в небето, рееща се волно.

Най те думата ранила плахо изречена,

изпепеляваща без милост и пощада.

Речена не да ранява, а да щади душата,

а бавно я трови без милост.

И веч кога път не остана да бродиш,

ще спомниш за смътния спомен, ще кажеш без мъка

в сърцето, живял си, за да оцелееш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...