galaktika (Селена Николова)
5 108
Jul 21, 2009, 3:41 PM

* * * 

  Prose » Narratives
1232 0 15
3 мин reading

                                                                                                                           ІІ част.

 

 

Минаха години....................

В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:

- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!

- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Йота, като прегърна ризницата на своя син.

- Това ли е великолепната императрица на Индия?

- Не, Ваше Величество, просто една майка.

- Ако всички майки, на другите войни ридаеха, Индия би се удавила в сълзи! - каза императорът.

- Раздайте пари на бедните, равни на теглото на ризницата.

Императрица Йота се отдалечи, ридаейки.

Четиринадесет години принц Селим  се каляваше в битки. Превърна се в победоносен генерал.

...................

Един ден на бойното поле, след дълга битка...

- Раните на Принца, още ли не са почистени? - попита Мансинг.

- Не ни допуска вътре! - отговори лекарят.

- Лекарят Ви чака. Принце, не желаете ли да Ви почистят раните?

- Това не са рани, а цветя. Ако цвете увехне, това е обида за пролетта. Сабята не е само убиец, но и любима. Не само украшение, но и оръжие.

- След четиринадесет години на кръвопролития, все още сте погълнат от поезията, удивително!

- Няма нищо удивително! Стиховете на Омар Хаям щяха ли да са различни, ако бяха издълбани в камък, вместо записани със злато?

- Не!

...........

Вестоносец пристигна в палата.

- Съдбата Благосклонна към Негово Величество да бди!

Принцът отново врагът срази.

- И колко рани получи принцът? - попита Абгар Велики

- Безброй! Врагът бе многоброен, но победата бе негова. На края признаха смелостта и пролятата му кръв. Вместо бронята си, Селим изпраща това послание.

- Прочетете го на глас! - заповяда императора.

- До Императора на Индия, Абгар Велики. Това е опис на всяко кътче земя, напоявана от кръвта на наследника Ви. Четиринадесет години тази земя бе погълната от пламъка на войните, пиеше от Вашата кръв, течаща във вените ми. Ваш покорен слуга Селим.

- Хвала на Бога! Днес Селим е достоен наследник. Секретарю, запишете заповед за завръщането на Принца в двореца. Очакваме го! - каза Абгар Велики.

Императрица Йота научи радостната вест и даде нареждане на прислужниците си да украсят целия дворец с бисери и цветя, с хиляди луни, за да забрави нейния син за грохота на войната.

- Скулпторе!

- О, придворната Бахар е в моята бедна работилница, каква изненада!

- Идвам за статуята на принца!

- Какъв е смисълът от статуя, ако гордият няма да се преклони пред нея. Ще направя статуя, пред която войн ще положи меча си, крал - короната си, а човек - сърцето си.

..............

След като пристигна в двореца, принцът получи разрешение да посети майка си.

Той се запъти към покоите й.

- Майко! Майко, погледни ме! Тук съм!

- Селим! Селим, толкова си пораснал! Виждах лицето ти до моето през всичките тези години. Коленичи, Селим. Ти си станал велик войн. Колко жестоко проливаше кръвта ми. Не знаеше ли, че майката усеща всяка рана. Ако ме бе призовал поне веднъж, песните ми биха се издигнали над дрънченето на оръжията. Бахар, отведи го, за да не го урочасам!

- Очи жадуват да те зърнат и пътища очакват стъпките ти! - каза Бахар.

Стъпките на принца го отведоха до статуята, която беше изработил скулпторът по случай неговото завръщане в двореца.

- Кой се крие от мен, Бахар?

- Никой не се крие, а е скрит, принце! Скулпторът твърди, че, когато булото на статуята бъде свалено, войн ще положи меча си, крал - короната си, а човек-сърцето си. Негово Величество забрани да се вижда статуята. Кралският астролог твърди, че е лоша поличба, ако принцът види статуята преди залеза на луната.

- Как да дочакам утрото? - промълви принца.

През нощта, когато всички спяха в двореца, принцът отиде при статуята. Махна покривалото и каза на верния си приятел:

- Твърдението на скулптора е обяснимо. Само камъкът може да издържи силата на безграничната красота!

Селим се отдалечи. Но в градината имаше още някой. Това беше Бахар, която тайно си мечтаеше един ден да стане императрица на Индия. Тъкмо да си тръгне, забеляза скулптора, че влиза в градината и се отправя към творението си. Тя се притаи зад един храст и... Това което видя, беше необичайно.

 

                                                                                                              следва

 

 

© Селена Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??