Jan 20, 2015, 9:42 PM

* * *

  Prose
643 0 1

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света, ще тлея в своя замък и няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя. Някой ден, но не сега, днес ще раздавам справедливост по света. На предателите бедни ще  превзема душите недни, на лукавите и злобни ще иззема контрола от ръцете подли. Ще стана единствения владетел на земята, а Ада ще протържествува над  светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреевна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре де, това все пак е в поетична форма, много ли държите да е в раздел "проза"?

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...