Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света, ще тлея в своя замък и няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя. Някой ден, но не сега, днес ще раздавам справедливост по света. На предателите бедни ще превзема душите недни, на лукавите и злобни ще иззема контрола от ръцете подли. Ще стана единствения владетел на земята, а Ада ще протържествува над светлината.
© Силвия Андреевна Все права защищены