20.01.2015 г., 21:42 ч.

* * * 

  Проза
517 0 1

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света, ще тлея в своя замък и няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя. Някой ден, но не сега, днес ще раздавам справедливост по света. На предателите бедни ще  превзема душите недни, на лукавите и злобни ще иззема контрола от ръцете подли. Ще стана единствения владетел на земята, а Ада ще протържествува над  светлината.

© Силвия Андреевна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре де, това все пак е в поетична форма, много ли държите да е в раздел "проза"?
Предложения
: ??:??