20 ene 2015, 21:42

* * * 

  Prosa
522 0 1

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света, ще тлея в своя замък и няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя. Някой ден, но не сега, днес ще раздавам справедливост по света. На предателите бедни ще  превзема душите недни, на лукавите и злобни ще иззема контрола от ръцете подли. Ще стана единствения владетел на земята, а Ада ще протържествува над  светлината.

© Силвия Андреевна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре де, това все пак е в поетична форма, много ли държите да е в раздел "проза"?
Propuestas
: ??:??