Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. Но първо трябваше да свърши нещо друго.
Малчуганът изчака великанът да се събуди и да излезе. След като огромната му фигура се отдели от скалите и се затътри по пътеката, той се промъкна през процепа в дъното на пещерата и стигна безпрепятствено до жилището на Гъделан. Малкият човек не беше там.
„Той единствен помни повтарящия се ден и използва знанията, придобити в предишния – също като мен.“, си каза Джъд. „Ще се наложи и аз да „заема“ нещо от него.“ Свещниците бяха там, наредени покрай стената – отдавна непалени, с малки купички зехтин, златни лопатки и златни щипци на второто стъпало.
Момчето се приближи до най-близкия и се опита да го помести, но само успя да го разклати.
„Прекалено теж ...