8 min reading
Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. Но първо трябваше да свърши нещо друго.
Малчуганът изчака великанът да се събуди и да излезе. След като огромната му фигура се отдели от скалите и се затътри по пътеката, той се промъкна през процепа в дъното на пещерата и стигна безпрепятствено до жилището на Гъделан. Малкият човек не беше там.
„Той единствен помни повтарящия се ден и използва знанията, придобити в предишния – също като мен.“, си каза Джъд. „Ще се наложи и аз да „заема“ нещо от него.“ Свещниците бяха там, наредени покрай стената – отдавна непалени, с малки купички зехтин, златни лопатки и златни щипци на второто стъпало.
Момчето се приближи до най-близкия и се опита да го помести, но само успя да го разклати.
„Прекалено теж ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up