– Кратерът ми! Оня каменен дангалак ми го открадна! Изхвърли скъпоценностите ми от пещерата като ненужен боклук и ги хариза на джуджетата, изля млякото ми и напълни съда ми с разредено вино! Обесник! Разбойник! Гамен!
Емпусът се задъхваше от ярост и стискаше толкова силно копието си, че кокалчетата на могъщите му ръце бяха побелели. Васил-Игнацио продължаваше подозрително да поглежда към Джъд и все още не можеше да му се довери. На момчето отне доста време да разкаже подробно историята си и да увери двамата бивши врагове, че е на страната на добрите сили и не представлява заплаха. Този път реагира със светкавична бързина и избегна острото копие, но сега трябваше да ги убеди да го заведат колкото се може по-бързо до езерото.
– Въпросът е на живот и смърт! Там са всички, включително и Гавраил Врач – той е архангел като теб – обърна се малчуганът към Васил Левски. – На мен ако нямаш вяра, довери се поне на него! Вулканът ще изригне много скоро. Джуджилейла няма да им каже веднага и може д ...