* * *

Инстинкт

4 част

-Здравей!

- …

- Тези дни доста мислих по въпроса за смъртта ми. Странно, но случайно, докато бях заета с тези мисли ми се наложи да посетя една болница и там видях как един човек умира. По-интересното обаче беше реакцията на близките му. Те крещяха от болка, ридаеха, проклинаха съдбата и молеха Бог да прибере и тях. Беше потресаващо! Поставих се на мястото на мъртвия - 3-4 операции, кома и накрая… смърт. Какво по-хубаво от това? Най-после си си свършил работата, стягаш си багажа и се махаш от това скапано място, пълно със скапани хора-със скапани сърца и скапани животи. Добре ми звучеше, докато не се замислих какво оставя след себе си този човек. Припаднала от мъка жена, около 25 годишна дъщеря, която иска да умре (представете си, тя е съвсем нормална и иска да умре, не е луда като мен) и един мъж, който няма нищо общо с мъртвия на пръв поглед, но чиито живот от сега нататък ще бъде свързан с това да утешава скърбящата си жена - дъщерята на мъртвия, да я гледа как страда и нищо да не може да направи. Този вариант никак не ми хареса!

Поставих се на мястото на роднините, представих си, че някой мой близък умира. Виждайки гледката в ума си, се почувствах ужасно. Не можах да се сдържа и се разплаках. Плаках дълго и осъзнах, че все още има много неща, които трябва да науча и които трябва на направя, преди да се оттегля във вечен покой. Освен това, как бих причинила такова нещо на близките си, още повече на родителите си?! Те не бива да виждат това никога! Коя съм аз, та да наруша естествения ход на живота?

- Ти не се самоуби не поради горе изброените причини, защото когато човек желае силно нещо, той е склонен да пренебрегне всичко и всички, за да го получи, ако е достатъчно смел, разбира се. А ти не се самоуби, защото те беше страх, защото макар и луда си наясно, че смъртта е край и ти ще изчезнеш завинаги, а ти искаше да покажеш, че си силна. Че каквото и да правят хората относно и по отношение на теб, ти ще ги победиш. Ти като всеки човек искаш да доминираш, защото това ти дава сила и  се чувстваш добре по този начин. Това се случи съвсем спонтанно, докато мислеше начин как да умреш, изведнъж започна да твърдиш:’ ’Няма пък да умра, на пук на всички’’ Това се нарича инстинкт. И по-точно-инстинкта за самосъхранение. Той винаги се проявява в момент, когато чвек иска да унищожи себе си или част от себе си. Винаги се активира по формата на борбеност, внезапна смяна на страха със един особен тип смелост, инат и т.н. Затова и не всеки успява да се самоубие. Просто защото това си е сложна процедура - първо трябва да предодолееш инстинктите си, което е ужасно трудно и почти невъзможно, затова и повечето хора се отказват и… забравят бързо за желанието си! Ти, за щастие, не успя да се пребориш с инстинктите си, макар че дори и да беше успяла, само щеше да си загубиш времето, т.к мен щеше да победиш още по-трудно и от инстинктите си. Ти самата каза, че дори само при мисълта, че ще нараниш родителите си - хора, които обичаш, си се почувствала зле, а все пак освен тях има и още много други неща…

- Какви неща например?

- Слънцето, звездите, небето, пясъка, полета на птиците, облаците, димът на свещ, водата… Списъкът е безкраен!

- Аз...

- Какво? Чувстваш се неловко, чувстваш се виновна? Защото… не ми се довери веднага, а аз (както винаги) имах право?

- Да! Освен това пак започнах да се заблуждавам. Казах ти, че няма да се самоубивам, защото онзи човек ме е накарал да се замисля и да видя какво би било, ако го направя, а то било съвсем ралзлично, отново нищо не съм разбрала!

- Не, виж това, което си видяла и си почувствала също е форма, проявление на  инстинкта за самосъхранение. Активизирайки се у теб, в теб са настъпили промени и ти си се заредила с особен вид енергия, която пък от своя страна е привлякла тази ситуация, за да подкрепи тезата на инстинкта още по-добре и той се е засилил още повече! Ти просто не си разбрала, защото си била объркана, но все пак аз затова съм тук-да ти казвам истината! Най-важното е, че го осъзна, че се заблуди и сгреши в преценката си, но все пак го осъзна. Всичко друго е без значение!