svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
Feb 20, 2008, 10:34 PM

А аз му вярвах 

  Prose » Narratives
1623 0 23
7 мин reading
 

  Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.

  - Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде няма да ходя, ще си остана съвсем сама у дома. Да... Да... Как с какво съм облечена?! Ма как ще ти говоря глупости, нали имаше много работа?! Остави ме малко на свобода! Обичам те... Да! Целувки...Чао.

  Казва, че не ме ревнува... Не само, че ме ревнува, а ме и задушава. Как може бе, след толкова години брак да иска все да е до мен. Да не ходим на гости, да не ни идват гости, най-хубаво му било да сме си двамата сами. И докога ще ме следи? Нищо чудно да си дойде през нощта като миналия път. Не вярва, че го обичам, как да му обясня? Магнит ли имам, та се е залепил за мен?! Ами да, като малка бях анемична и ме караха да се тъпча с желязо, само това ще да е. А аз се чудех защо като ме погедне някой мъж, от очите му изхвърчат искри. От магнита е. Какво толкова ги привличам, просто се чудя?! Сега пък кой звъни на вратата? О, съседът... Той пък какво ще иска?!

   

  Защо ли трябваше да му казвам, че мъжът ми ще се прибере чак утре? А как ме гледа?! Ще ме кани на питие... Тези мъже са луди. Откакто се настаниха да живеят в апартамента до нас, мъжът ми започна още повече да ме ревнува. Това момче ме изпива с поглед. Толкова е по-млад от мен и жена му е хубавица... Абе и той е много готин... Интелигентен е. Всяка дума е премерена и на място. Имам чувството, че го познавам от някъде, но не мога да се сетя от къде. Когато аз му казвам нещо, той се усмихва и казва: „Знам, знам". Интересен тип. Напомня ми на някого, но на кого?

  Няма да мисля за него, сега ще се насладя на хубавата си вечер... сама. Какво да си сипя?! Я да си избера филмче за душата! Така... Да се настаниме удобно... и... Какво да си облека? Ах, колко ми е хубаво да не се съобразявам с никого!

   

  - Тихо, не се плаши, аз съм! - съседът се беше прекачил през балкона и ме държеше в обятията си. С едната ръка беше запушил устата ми, с другата ме притискаше здраво към себе си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от страх. Единственото нещо, което ми се искаше, е да се обърна и да му издера лицето. Сега пък ме целува по рамото. Тоя е луд. Какво иска от мен? О, не! Той трепери целият от страст, а аз от страх и злоба и... Опитвам се да се отскубна от хватката му.

  - Няма нищо лошо да ти направя, успокой се. - това вече минаваше всякакви граници. Да не си е мислил, че това е мечтата на живота ми? Някой да се промъкне в дома ми, да ме нападне в гръб и да ми запуши устата. Ще припадна... Долепва устни до ухото ми:

  - Сега ще си махна ръката, само не викай. - в момента, в който исках да извикам с всички сили, той ме завъртя и ме целуна. Свлякох се в ръцете му.

   

  Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше.

- Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър... С тези топли кафяви очи, които ме гледат с обожание... И тази чаровна усмивка... Да, сетих се, напомня ми на ученическата ми любов Ники. Тоя направо ме разби! В каква драматургия ме вкарва, не е истина...

 

 

  Мина доста време от тази случка. Тъкмо приготвях вечерята и на вратата се позвъни. Сигурно е любимият ми съпруг. Винаги ми звъни, когато ми носи цветя. Отворих със замах вратата и о... Петър. Притворих набързо и го изгледах зверски. Той побутна с крак вратата и влезе в антрето.

- Само да оставя този кашон с вино, мъжът ти ме помоли...

- Влез - изсъсках през зъби.

- Къде да го оставя?

- В кухнята.

Остави кашона с виното, обърна се рязко и с две ръце ме хвана за лицето и впи устните си в моите. В първия момент полудях, но после ми се подкосиха краката. Когато дойдох на себе си, поех дълбоко дъх и... облизах устните си. Той ме гледаше право в очите и чакаше реакцията ми.

- Ако това се повтори, ще кажа на мъжа ми, край, нямам повече сили!

- Аз ще му кажа, че нещо си въобразяваш. Напоследък станахме приятели.

- На мен ще повярва!

- Ще му кажа, че те гони параноя или имаш богато въображение. Даже ще подметна, че май така ти се иска.

- Махай се от тук!

- Добре.

Затръшнах вратата след него и усетих, че треперя от безсилие. Тоя ми образуваше нерви!

 

Минаха още няколко месеца, без да го видя. Мъжът ми тъкмо пак беше заминал за една седмица в командировка и се чудех какво да си приготвя за вечеря, когато някой позвъни на вратата. Кой ли може да е?! Погледнах през шпионката. О, не... Петър... Отворих.

- Какво искаш пак?

- Нищо. Разбрах, че мъжът ти е в командировка и те каня на вечеря.

- Не, благодаря! - тъкмо щях да му затворя под носа...

- Ти си сама. Знаеш, че жената и децата се изнесоха и аз съм сам. Просто те каня на вечеря, нищо друго. Разбрах, че си опърничава и спирам до тук. Каквото било - било, край. Обещавам да се държа прилично. Както решиш. Така или иначе и двамата ще вечеряме, ще ни дели една стена. Приготвил съм нещо специално и те каня по съседски на вечеря.

- Ще помисля и ще ти звънна. - затворих вратата и пак ми се подкосиха краката. Тоя пък какъв поглед има! Той ми е виновен, май на мен ми харесва, че някой ми обръща внимание. Ако звънне пак, ще отида, ако ли пък не, да върви по дяволите.

  Пак се звънна след около половин час.

- Да те чакам ли или...

- Да донеса ли вино? Останала е една бутилка.

- Идвай, имам всичко.

 

  Масата бе подредена за двама, това ме подразни. Сякаш беше сигурен, че ще приема поканата. Доядя ме на мен, чак ми идеше да се врътна и да се прибера.

- Това за мен ли е?!

- Да!

- И беше сигурен, че ще дойда?!

- Не, но е по-лесно да отсервираш, отколкото да сервираш припряно, ако...

- Прав си, има логика.

Настаних се удобно на дивана. Музиката беше по мой вкус. Ухаеше приятно.

Не бях си изкарвала така хубаво от доста време. Той ме разби от вицове. Май прекалих с виното.

- Ще... тръгвам. Добре, че сме врата до врата. Може би за това си позволих да пийна повечко. Пък и ти се оказа сладкодумен разказвач на вицове. Благодаря ти за хубавата вечер! - изправих се и политнах. Той вече беше до мен и... Така не ме е целувал никой. Отдръпнах се все пак и успях само да кажа:

- Ако не спреш на мига, ще кажа наистина на Стефан. Какво правиш с мен? Не издържам повече!

- Добре, тръгвай тогава - Петър ме хвана здраво за ръката и ме повлече към вратата.

- Какво правиш, по дяволите?!

- Просто ела с мен.

Качихме се в колата му. След половин час спряхме близо до къща с двор.

- Ела и му кажи, щом толкова искаш.

- Какво, на кого?

Слизах от колата и в двора видях нашата кола. Примрях. Приближихме до къщата, Петър ме държеше за ръката и каза:

- Ето!

През прозореца видях моя мъж с една русокоса хубавица как си пият виното и се смеят. Всичко пред мен се завъртя. Пак бях в обятията на Петър.

- Съжалявам, но не можех повече да мълча.

- Да си тръгваме.

- Сигурна ли си?!

- Да! Откога знаеш?

- Съвсем случайно минавах с колата преди време и знаех, че е в командировка в Бургас, като видях колата... После го видях с тая мацка в едно заведение. Виното е за нея между другото.

- Да се махаме оттук!

  По пътя мълчахме. Пред вратата му казах „чао" и се прибрах. Напълних ваната и плаках като луда. Като излизах от банята, на вратата се звънеше като на пожар. Отворих.

- Какво пак бе, Петре, исках да остана сама. Сам разбираш, в момента съм лоша компания.

- Притесних се за теб! От половин час звъня.

- Добре съм... Не, не съм!

Той влезе. Пак бях по хавлия и...

Никога не ми е било по-хубаво!!! Това е! Човек не знае когато нещо губи, какво може да спечели!

 

 

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пепи, направо е супер!!! Петинка и аз те обичам!!! Боряна, да не си влюбена?! Павлина, на теб няма да ти вдигам скандал, обещавам!!! Албиция, радвам се!!! Вилдан, благодаря!!!
  • Фурия такава!!!
  • Ех, Светле, скоро не бях се забавлявала така.
  • Мога ли да си напиша мнението??? Питам. Ами, след скандала с Дарина Дечева, как няма да питам?!
    Но разказът ти ми хареса. И хъсът, с който пишеш, и той ми харесва! Сладкодумна си! И ме развесели! Ще чакам и другите варианти, и новите разкази, и ще чета с удоволствие!
  • Ей, че хубаво си го доразвила, Светле! Пак забравих, че съм на работа! Поздрави!!!
  • Ами, те това е - ти сама го каза:
    "Човек не знае когато нещо губи, какво може да спечели!"
    Светланчик, обичам да те четаааааа, !
  • Ехааа,колко удобно и за двама вихем няма угризения,хем хорошо и за дваматаПоздрави,Свветланка!!!
  • Дароу, ти мислиш, че аз ще си оставя "Порше"- то в калта ли, ма ,моме?! Не ме дразни, че ще звънна на мъжа с еротичния глас! Айде да не казвам точните му данни да не ми го отнемат. Обичам те и даже коментарите ти, представяш ли си?!
  • Иванова, имам по-еротичен вариант, и един с друг неочакван край. Мъжът й ги заварва и се развеждат...Интересно се получи дали да не го прасна и него тук?! Смешен вариант - задължително и мисля, че е стига за едина нощ.
    Веси, домъчня ми за теб!!! Айде да ми ставаш съседка, за да си пием водката с чер хайвер, искаш ли?!
  • Обещана водка със сальодка имам ...
    Пък и отдавна не съм се командировала
  • Да, има брат, точно като за теб. Ти ли ще дойдеш или да му дам адреса ти, Веси?
  • Случайно комшията да има брат?
    От любопитство питам
    То София е на една ...бира разстояние
  • Прекрасни сте вие, че ме четете, да не кажа - търпите. Благодаря ти, Анетче!!! Все пак ми се искаше да не е с лош край. Почти омъжена, щастливо разведена и...още нещо! Нали най-хубавото предстои в тоя живот! Дано!!!
  • Абе и аз видях, че ми е познато, но и аз продължих да чета. Е, това което прочетох беше нещо съвсем различно от очакванията ми. Това е доста сериозна историйка, но поднесена с лек хумор, ей така за аромат. С две думи-отново прекрасно!
    Спокойна нощ, Светланке!
  • Eтчи, нали винаги трябва да има елемент на изненада, за да не им доскучаеме на драгите мъже. Та от един разказ мога да направя десет и все с неочакван край. За да тръпнат в очакване!!! Ице, а на теб ти благодаря за идеите, но май ми идва в повече и адреналина и тръпките...Чак ми е интересно като стана на сто години дали пак като се влюбя ще се чувствам като на седемнайсет, ама не мига от пролетта а години!!!
  • Започвам да чета и се чудя: "Абе какво ми става, защо ми е познато, имам чувството че това съм го чела? Параноя или..." Поглеждам нагоре датата - днешна, значи ново е, ами тогава? Но съм настъпателна и любопитна, не се отказвам, продължавам надолу... Аха, продължение... Успокоих се...

    Какво нещо е Съдбата, на какви неща може да ни подложи? Да...
    Ех, Светле, позната си но винаги с нещо и нова, успяваш да ме изненадаш.
    Благодаря ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Нали и ти си на смени. Казваш, че отиваш да заместваш и готово. Кой знае после къде си. Да не ти казвам, че и колата съм ходил да правя... А откакто и жената е на смени, стана по-лесно. Обаче я няма тръпката. Адреналина от криенето.
  • Майче, максимално ме изкефи!!! Млад, млад, какво да го правиш и той душа носи. Разкърти го...от вицове!!! Романтиче, разкажи ми, стана ми интересно!!!
  • Стори ми се познато от началото. То било от "Една нощ с...".
    Много добре си го развила нататък. Хареса ми много историята. Да ти кажа под секрет и аз искам командировка, ама работата ми е такава, че не ходя. Но напоследък използвам други трикове. Какво да правя, животът учи.
    Поздравления, Светле!!!
  • бе, млад е, няма да придиряме
  • Мая никога не си ми казвала, че съм...Моля те кажи ми го в петък, но по-силно, та да чуят повече хора! Хубав ли е съседът ти?!
  • Невероятен разказвач си, Светле! И друг път съм ти казвала, ама няма де се уморя да ти го повтарям!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • командировка, казваш... хм... бе я да го проверя ефенди
    Светланке, казвала ли съм ти, че си сладкодумна?
Random works
: ??:??