А, ето защо се редят при теб

Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тичаме, за да застъпваме втора смяна у дома, а някои и трета, късно през нощта... се потим и в семейното ложе. Единственият ден за почивка е неделя. Почивам си активно с прахосмукачката, печката, парцала и пералнята. Заспивам само щом се докосна до възглавничката.
- И в почивния ден ли ще ми откажеш?
- Да, нали се разбрахме, че това е единственият ми ден за почивка.
- Хайде, де, нали ЦЯЛ ДЕН НИЩО НЕ СИ ПРАВИЛА!
- Да, точно като теб. Кафе с вестници, после да риташ, после - табла пред блока и бира в кръчмата с приятели. Не си ли уморен?
- Уморен съм, разбира се, но за теб имам сили.
- Утре съм първа смяна, лека нощ.
- Боже, какви жени има, мойта все уморена.

А бе, тея мъже не виждат ли, че всичко свети, прането е изпрано, сгънато, изгладено и прибрано. Да не мислят, че си се изпира само? А, виждат! Я не им сготви един ден и любимата риза, ако не е изгладена, знаеш ли какви тиради можеш да чуеш - всеки адвокат би им завидял.

Отново е събота, след първа смяна всички колежки сме в близкото заведение и започват нашите два часа релакс.
- Днес, един клиент ми вика: Много бавно работиш, ма! Викам му: Я ела седни на мойто място да ми покажеш как става по-бързо. Отказа ми.
- На мен една бабка ми разказа всяка покупка за кого е. Голяма рода, голямо нещо и аз ù се усмихвах, ама как да ù кажа, че съм на работа, а не в кварталната градинка. Зад нея ме поглеждаха кръвнишки... Клиенти!
- Мен пък един ме сваля, до гуша ми е дошъл. Всеки ден идва и си купува по едно кисело мляко. - Идвам само заради хубавата ви усмивка, много сте лъчезарна, винаги сте усмихната. Искате ли да пием по едно кафе някой ден? -  И така всеки ден. Що не си ходи в клуба на пенсионера?
- И ти ще остарееш и ще копнееш някой младок да ти се усмихне.
- Ще остарея друг път, от тоя стрес.
- Така е, всички клиенти са намръщени, капризни, подвикват, свалят те и ти си длъжен да им се усмихваш, а те – не. Защо сме толкова нервни?
- Аз не се оплаквам. Намерих му цаката. Вместо те да ме разплакват, ги разплаквам аз. Идва един бабаит:
- Айде по-бързо, ма! – напълнил една количка с деликатеси и пиене, вади пачка пари и ми се прави на велик. Сигурно е под чехъл, ама пред мен - дай да се представим в друга светлина. Жена му сигурно ма'а по цял ден с две ролки на главата и само мърмори, а аз съм млада и усмихната... – Много си смотана, ма. Маркирай ми първо уискитата и внимавай да не ги счупиш, че...
- Как да не съм смотана, ако знеш какво ми е. Снощи хванах моя да ми изневерява с най-добрата ми приятелка. Прибрах се по-рано от работа и в нашето легло се въргалят мръсниците.
- Стига бе! Верно ли?!
- То ми се реве, ти за някакво уиски...
- Аз да ти кажа, на мен веднъж...
И така, докато маркирам, си лафим. Споделят ми хората, защото и на тях не им е лесно се оказва.
- Муци, много си готина. Искаш ли да вечеряме заедно?
- Как да не искам. Ама ако знаеш веднъж какво ми се случи. Така един много готин клиент, като теб, ме покани и аз се съгласих, защото моят е един дръвник, никога не се е отнесъл с мен като с човек и душата ми беше закопняла за внимание, за ласка и, тъкмо ме взима човекът след работа, изскача моя от храстите... Ревнив, ти казвам, та ревнив. Тормози ме, ама и на друг не ме дава, егоист.
- Да отложим тогава.
- По-добре, нека първо се разведа, пък после животът е пред нас.
- Бабче, не ми стигат две стотинки, може ли другия път да ти ги дам.
- Може, мила.

- Щото внукът дойде и ми взе пенсията. Учи, сега ще заминава на море.
- Не ми ги връщай, миличка, не се безпокой. – тази жена ми направи кекс за благодарност, чак ми стана неудобно.
- А един богаташ: Аре другия път ще ти дам стотинките, да не развалям сто лева.
- Няма проблем, сега теглих заем, та имам някой лев. Разведох се и мъжът ми да вземе да изнесе цялата къща, злобар. На мен се падна апартаментът, а той взе вилата и колата. Ама малко му се видя и изнесе и мебелите, няма на какво да седна, та теглих заем.
- Как може такова нещо, бе.
- А ми кажи?
- Не ти е лесно, а аз се чудех защо си все угрижена. Милата.

А па един друг ми се прави на много серт, нещо ме командва как да му подреждам продуктите в пликчетата. Гледам го - вече на годинки, не е за изхвърляне обаче и ми едно мъчно за него. Направо ми иде да ревна като си представя, че сигурно, щом вади толкова кинти, си е взел някоя с десетина години по-млада от него и тя го прави див и щастлив. Пред нея миличкият сигурно само мърка като котенце, та, като види друга жена, гледа да се направи на мъж поне пред нея, щото не му е лесно. Това, че синът ми е получил двойка и ме вика учителката, не е толкова страшно. Детето ще си оправи оценката, мойто не е проблем, а неговото... трябва да влизаме в положението на клиентите, да ги разбираме. Трудно е да си продавачка, трябва да си завършил финанси и кредит и психология, да си тренирал по възможност вдигане на тежести и на кръвно. Препоръчително е поне една година да си учил  актьорско майсторство, може и режисура. Не е лесно да се работи с хора! И така, ревем си по цял ден с клиентите.
- Ето защо се редят все при теб!
- Ще се редят, я. Вие сте се нахилили. Икономическа криза е, а вие работите - знаеш ли колко безработни има, па и се усмихвате на всичкото отгоре. Хората обичат сериалите, защото там има несподелена любов, изневери, злоба и винаги чак накрая побеждава доброто. А в живота само гадост, та аз им разигравам сериал. И на тях им е хубаво, че има по-зле и от тях, така се чувстват щастливи. Като мине кризата, ще се оправят нещата, хората ще се научат да се усмихват, да се радват на живота, а дотогава...
- Ти що не станеш писателка? Или артистка? Аз се чудех защо все казваш: Мен ме поставят на сцена всеки ден. Мислех, че си откачалка, а то какво било – играеш театър.

- Целият ни живот е един театър. Едни цял живот се оплакват, все на тях не им върви, други са влезнали в ролята на велики и не излизат от нея дори през антрактите. После - някой ни крив. Аз затова си разнообразявам - ту главна, ту поддържаща, ту играя Изаура, ту Екатерина Велика. За какво ми е да ставам актриса, помисли само? Кога имаш време да ходиш на кино, концерт или театър. Не си купуваш дрехи и мебели всеки ден, но всеки ден ядеш по няколко пъти. Магазинът е най-посещаваното място на света, най-голямата сцена, само да искаш да играеш... докато работиш!