svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
8.08.2010 г., 20:25 ч.

А, ето защо се редят при теб 

  Проза » Хумористична
1395 0 15
6 мин за четене

Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тичаме, за да застъпваме втора смяна у дома, а някои и трета, късно през нощта... се потим и в семейното ложе. Единственият ден за почивка е неделя. Почивам си активно с прахосмукачката, печката, парцала и пералнята. Заспивам само щом се докосна до възглавничката.
- И в почивния ден ли ще ми откажеш?
- Да, нали се разбрахме, че това е единственият ми ден за почивка.
- Хайде, де, нали ЦЯЛ ДЕН НИЩО НЕ СИ ПРАВИЛА!
- Да, точно като теб. Кафе с вестници, после да риташ, после - табла пред блока и бира в кръчмата с приятели. Не си ли уморен?
- Уморен съм, разбира се, но за теб имам сили.
- Утре съм първа смяна, лека нощ.
- Боже, какви жени има, мойта все уморена.

А бе, тея мъже не виждат ли, че всичко свети, прането е изпрано, сгънато, изгладено и прибрано. Да не мислят, че си се изпира само? А, виждат! Я не им сготви един ден и любимата риза, ако не е изгладена, знаеш ли какви тиради можеш да чуеш - всеки адвокат би им завидял.



Отново е събота, след първа смяна всички колежки сме в близкото заведение и започват нашите два часа релакс.
- Днес, един клиент ми вика: Много бавно работиш, ма! Викам му: Я ела седни на мойто място да ми покажеш как става по-бързо. Отказа ми.
- На мен една бабка ми разказа всяка покупка за кого е. Голяма рода, голямо нещо и аз ù се усмихвах, ама как да ù кажа, че съм на работа, а не в кварталната градинка. Зад нея ме поглеждаха кръвнишки... Клиенти!
- Мен пък един ме сваля, до гуша ми е дошъл. Всеки ден идва и си купува по едно кисело мляко. - Идвам само заради хубавата ви усмивка, много сте лъчезарна, винаги сте усмихната. Искате ли да пием по едно кафе някой ден? -  И така всеки ден. Що не си ходи в клуба на пенсионера?
- И ти ще остарееш и ще копнееш някой младок да ти се усмихне.
- Ще остарея друг път, от тоя стрес.
- Така е, всички клиенти са намръщени, капризни, подвикват, свалят те и ти си длъжен да им се усмихваш, а те – не. Защо сме толкова нервни?
- Аз не се оплаквам. Намерих му цаката. Вместо те да ме разплакват, ги разплаквам аз. Идва един бабаит:
- Айде по-бързо, ма! – напълнил една количка с деликатеси и пиене, вади пачка пари и ми се прави на велик. Сигурно е под чехъл, ама пред мен - дай да се представим в друга светлина. Жена му сигурно ма'а по цял ден с две ролки на главата и само мърмори, а аз съм млада и усмихната... – Много си смотана, ма. Маркирай ми първо уискитата и внимавай да не ги счупиш, че...
- Как да не съм смотана, ако знеш какво ми е. Снощи хванах моя да ми изневерява с най-добрата ми приятелка. Прибрах се по-рано от работа и в нашето легло се въргалят мръсниците.
- Стига бе! Верно ли?!
- То ми се реве, ти за някакво уиски...
- Аз да ти кажа, на мен веднъж...
И така, докато маркирам, си лафим. Споделят ми хората, защото и на тях не им е лесно се оказва.
- Муци, много си готина. Искаш ли да вечеряме заедно?
- Как да не искам. Ама ако знаеш веднъж какво ми се случи. Така един много готин клиент, като теб, ме покани и аз се съгласих, защото моят е един дръвник, никога не се е отнесъл с мен като с човек и душата ми беше закопняла за внимание, за ласка и, тъкмо ме взима човекът след работа, изскача моя от храстите... Ревнив, ти казвам, та ревнив. Тормози ме, ама и на друг не ме дава, егоист.
- Да отложим тогава.
- По-добре, нека първо се разведа, пък после животът е пред нас.
- Бабче, не ми стигат две стотинки, може ли другия път да ти ги дам.
- Може, мила.

- Щото внукът дойде и ми взе пенсията. Учи, сега ще заминава на море.
- Не ми ги връщай, миличка, не се безпокой. – тази жена ми направи кекс за благодарност, чак ми стана неудобно.
- А един богаташ: Аре другия път ще ти дам стотинките, да не развалям сто лева.
- Няма проблем, сега теглих заем, та имам някой лев. Разведох се и мъжът ми да вземе да изнесе цялата къща, злобар. На мен се падна апартаментът, а той взе вилата и колата. Ама малко му се видя и изнесе и мебелите, няма на какво да седна, та теглих заем.
- Как може такова нещо, бе.
- А ми кажи?
- Не ти е лесно, а аз се чудех защо си все угрижена. Милата.

А па един друг ми се прави на много серт, нещо ме командва как да му подреждам продуктите в пликчетата. Гледам го - вече на годинки, не е за изхвърляне обаче и ми едно мъчно за него. Направо ми иде да ревна като си представя, че сигурно, щом вади толкова кинти, си е взел някоя с десетина години по-млада от него и тя го прави див и щастлив. Пред нея миличкият сигурно само мърка като котенце, та, като види друга жена, гледа да се направи на мъж поне пред нея, щото не му е лесно. Това, че синът ми е получил двойка и ме вика учителката, не е толкова страшно. Детето ще си оправи оценката, мойто не е проблем, а неговото... трябва да влизаме в положението на клиентите, да ги разбираме. Трудно е да си продавачка, трябва да си завършил финанси и кредит и психология, да си тренирал по възможност вдигане на тежести и на кръвно. Препоръчително е поне една година да си учил  актьорско майсторство, може и режисура. Не е лесно да се работи с хора! И така, ревем си по цял ден с клиентите.
- Ето защо се редят все при теб!
- Ще се редят, я. Вие сте се нахилили. Икономическа криза е, а вие работите - знаеш ли колко безработни има, па и се усмихвате на всичкото отгоре. Хората обичат сериалите, защото там има несподелена любов, изневери, злоба и винаги чак накрая побеждава доброто. А в живота само гадост, та аз им разигравам сериал. И на тях им е хубаво, че има по-зле и от тях, така се чувстват щастливи. Като мине кризата, ще се оправят нещата, хората ще се научат да се усмихват, да се радват на живота, а дотогава...
- Ти що не станеш писателка? Или артистка? Аз се чудех защо все казваш: Мен ме поставят на сцена всеки ден. Мислех, че си откачалка, а то какво било – играеш театър.

- Целият ни живот е един театър. Едни цял живот се оплакват, все на тях не им върви, други са влезнали в ролята на велики и не излизат от нея дори през антрактите. После - някой ни крив. Аз затова си разнообразявам - ту главна, ту поддържаща, ту играя Изаура, ту Екатерина Велика. За какво ми е да ставам актриса, помисли само? Кога имаш време да ходиш на кино, концерт или театър. Не си купуваш дрехи и мебели всеки ден, но всеки ден ядеш по няколко пъти. Магазинът е най-посещаваното място на света, най-голямата сцена, само да искаш да играеш... докато работиш!



 

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ето,май имах нужда да прочета нещо такова разтоварващо и то ....с кеф,макар и в късния час,удоволствието си е удоволствие по всяко време,благодаря.
  • Доче, за едни клиенти, за други пациенти...А иначе сме си все ние, ама...не всички използваме един и същи шампоан и от там ни идват бедите. При едни се редят, при други...А заплатите едни и същи...
    Колко се радвам, че ти помогнах! Ако не бях аз, направо се чудя какво щеше да правиш, милата ми
  • Ха-ха!Таланти, таланти, че и акъл раздаваБлагодаря -идеята си струва(нали и аз работя с хора
  • Странниче, за сега съм Лажова, утре може да съм с тире и още някоя
    Силви, за теб също мога да направя серия
    Магдалена, опитвам се да съм всичко това, само се опитвам, прегръдка от мен!!! Ти май успяваш повече, щом имаш признанието, че със стиховете си лекуваш!!!
    Забравена или не, но хората имат нужда от споделяне. Забелязала съм, че болката я споделят по-лесно с непознат. И за това си има причини. Благодаря ти!!!
    Марко, а знаеш ли, че като изпере прералнята, трябва да се простре, после да се събере, да се изглади, сгъне и прибере по шкафовете?! Лесно ви е на вас...Шегувам се, отмина времето на баба ми, дори майка имаше пералня и разни удобства. Така че репликата «аз няма да се омъжвам, за да ти пера мръсните чорапи» вече не е актуална. Правя всичко с удоволствие, така ми е по-лесно. Почна ли да мърморя, по-добре да не го правя. Ще си почивам на онзи свят, а до тогава, ще ми се иска и още нещо да направя за любимите ми хора. Питай Грег как го посрещнах с чаша студена водка и много салати. Изчаках го да си изпуши спокойно цигарата с кеф и...Я сега подреждай мезетата, че аз готвя пелмени, ама ха! Като дойдоха и другите гости: Взимайте чиниите и право в хола! Дисциплина трябва, Марко! Много съм добра. Аз слагам всичко на масата по руски и не ставам да принасям. Нали на всички трябва да им е добре, та и на мен?! Няма мъжка и женска работа има желание да доставиш удоволствие на другия.
    670301 (ПГ ): Мерси и сори, че съм ви подлъгала.
    Ивон, това не е страшно, на всеки се случва. За мен всеки човек е специален и хората го усещат и ми подаряват по една усмивка. Така е, в супермаркета на живота има и разсеяни, хоп, още една серия!
    Петя благодаря!!!
    Елена, на теб също!!!

  • харесах
  • С Дорето!
  • Както винаги си на ниво ,Светланке !Само не съм съгласен с някои подробности:"Почивам си активно с прахосмукачката, печката, парцала и пералнята.". Усещам някаква ирония в този текст.Чувство, че се оплакваш.Вие жените сте много особени. Автоматичната пералня си пере самичка, прахосмукачката си смуче - няма нужда от метла, печката си готви- нямате огнище я.Слагаш яденето и след час - готово.Какво му е трудното.Само се оплаквате вие жените.
  • ти си чудесна...
    мъдра, умна и светла...приказница..
    сърдечно те прегръщам.
  • Е как няма да се редят при теб а? Не само им разиграваш сериал, ами и ги правиш герои в него (усмивка). За какви три хиляди серии говориш бе слънце, с тоя материал, направо ще забиеш в земята " Докато свят светува"...
    Прегръдка и... хъс и вдъхновение за следващите серии!
  • Ти па, Доре! Аз ако си измия косата с Шаума и се среша, то тогава...Е те тогава изобщо не ми се мисли! Няма да работя, щото ще ме вземат за рекламно лице на шампоана. Е, няма да ми показват лицето, само косата...Каква коса имах, когато бях...неподстригана!
    Трябва и най-обикновените неща да превръщаме в приказни, нали Жарава?! А ние го умеем!!!
    Абсолютно си прав, Безжичен!!! Абсолютно!!!
    Рия, ние като се съберем, умираме от смях с репликите на някои клиенти. На редовните ни клиенти знаем целия живот. Между две плащание някой се е развел, друг е фалирал, заради извънбрачна връзка. Мога да не спирам да пиша, колкото клиенти, толкова и истории. Мога да напиша сериал от три хиляди серии „ Споделете, докато пазарувате”. Ще бъде тъжен, весел, пиян, луд, щастлив, влюбен...Такива, каквито са хората. Има хора, които идват при нас, само за да си поговорят, представи си колко самотни хора има. На някои знам личния живот с най-малките подробности, до цвета на чаршафите. За всеки човек може да се напише книга и всеки човек е главен герой в своя живот!!! Наистина животът е сцена, какво щеше да се играе в театъра, ако ни нямаше?! Щеше да има само Animal Planet. Лека скука би бил светът без нас!!!
    Мая, при мен освен бонус са и Бонукс – алое и жасмин!
    Селвер, !!!!!!!!!!!!!!!!
  • ...'щото усмивките са бонус
  • Замисли ме колко ли сме смешни клиентите в очите на всички, които ни обслужват. Добре, че от работа нямат време да се замислят и да ни теглят по една...
    Поздравления за колоритното представяне на дивия реализъм в смехотворна форма!
  • Е, така си вървим - Шекспир най-накрая трябва да разбере кое е сцената и кои актьорите, нали, хи
  • а, не било заради "шаума"-та, значи?
Предложения
: ??:??