Jan 11, 2014, 9:12 PM  

А него винаги щеше да го има

  Prose » Letters
1.2K 0 0

А него винаги щеше да го има
   

А него винаги щеше да го има
– по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с ирония и не ме пускаше. Просто така. Не пускаше съзнанието ми. И някак болезнено обсебваше дори и несъзнанието ми. Аз не можех да си отида. А него винаги щеше да го има - обгърнат в тишина или поривни викове... И аз исках да го има... Навсякъде го исках и навсякъде го имаше. Само не и в реалността. И всяко преструване, че е забравен, костваше дни и нощи на съзнателно припомняне. Правех го нарочно. Не можех да живея иначе. Не можех без него... А него винаги щеше да го има... Моето безсилие му даваше сила. Всеки ден, всеки проклет път... Сила, за да го има винаги там, където двама ни заедно никога нямаше да ни има... Извън листите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...