11.01.2014 г., 21:12  

А него винаги щеше да го има

1.2K 0 0

А него винаги щеше да го има
   

А него винаги щеше да го има
– по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с ирония и не ме пускаше. Просто така. Не пускаше съзнанието ми. И някак болезнено обсебваше дори и несъзнанието ми. Аз не можех да си отида. А него винаги щеше да го има - обгърнат в тишина или поривни викове... И аз исках да го има... Навсякъде го исках и навсякъде го имаше. Само не и в реалността. И всяко преструване, че е забравен, костваше дни и нощи на съзнателно припомняне. Правех го нарочно. Не можех да живея иначе. Не можех без него... А него винаги щеше да го има... Моето безсилие му даваше сила. Всеки ден, всеки проклет път... Сила, за да го има винаги там, където двама ни заедно никога нямаше да ни има... Извън листите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...