2. Офисът
- Ще закъснееш ли?
- Както винаги - усмихвам се нервно - Защо?
- Изникна работа в офиса, трябва да я свърша. Този път аз може да закъснея малко.
- Каква работа, Боби, събота е!
- Знам, но... налага се.
- Тогава... не е ли по-добре да дойда да те взема оттам? Някак си не се виждам да стоя сама на кафене и да чакам.
- Знаех си аз - засмя се Боби
- Какво си знаеш?
- Че закъсняваш винаги, за да си сигурна, че те чакат!
- Ти си първият мъж, който ме разконспирира - разсмях се искрено и аз - Върши си работата спокойно, аз ще дойда направо там.
Странно е, че за толкова години не съм ходила нито веднъж в офиса на Боби. Знам къде се намира, но никога не съм влизала. Той, разбира се, е идвал в моя хиляди пъти. Дори само да минава наблизо, винаги се отбива да ме поздрави. За пореден път осъзнах колко различен тип характери сме с него. Никога не любопитствам за живота на хората. Или може би съм зле възпитана? ...