Sep 29, 2010, 1:06 PM

А някъде птиците виеха гнезда...(2) 

  Prose » Narratives
1023 0 9
2 min reading
2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше се към забежките си почти толкова грижовно и предано, както към брака си, и някак си успя да го накара да се почувства специален. Правеше му подаръци, даваше му пари, когато нямаше, купуваше му дори ваучери за телефона, за да могат да си говорят – всичко това го трогваше и ласкаеше едновременно. Научи се да бъде глезен и обгрижван от тази жена, неусетно ставаше все по-зависим от нея. Замисляше се дали да не ù предложи да зарежат всичко и да заминат двамата някъде. Замисляше се, но все не смееше, а тя все повече го обсебваше – вече чувстваше, че не може да живее без нея, имаше усещането, че без нея не може дори и вестник да си купи...
Няколко седмици беше мислил и премислял, докато реши да го ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Random works
: ??:??