Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
29.09.2010 г., 13:06 ч.

А някъде птиците виеха гнезда...(2) 

  Проза » Разкази
966 0 9
2 мин за четене

 

 

2.

 

 

           Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше се към забежките си почти толкова грижовно и предано, както към брака си, и някак си успя да го накара да се почувства специален. Правеше му подаръци, даваше му пари, когато нямаше, купуваше му дори ваучери за телефона, за да могат да си говорят – всичко това го трогваше и ласкаеше едновременно. Научи се да бъде глезен и обгрижван от тази жена, неусетно ставаше все по-зависим от нея. Замисляше се дали да не ù предложи да зарежат всичко и да заминат двамата някъде. Замисляше се, но все не смееше,  а тя все повече го обсебваше – вече чувстваше, че не може да живее без нея, имаше усещането, че без нея не може дори и вестник да си купи...

         Няколко седмици беше мислил и премислял, докато реши да го направи – ще ù покаже, че и той може да е не само момчето, за което тя се грижи, а е истински мъж! Намери си работа в далечен град, подписа договора, с уговорка да започне по-късно, намери квартира, започна тайно от всички да подготвя заминаването им, без дори да ù каже. Искаше, когато всичко е готово, да я изненада и си представяше как тя ще се зарадва, как ще се хвърли на врата му и ще го обсипе с целувки...

         Докато не чу онова ''щрак''! Не, не беше капан, а бравата на боксониерата, в която се срещаха. Жилището било на някаква нейна приятелка, която заминала на работа в чужбина – така му казваше Тия. Доста по-късно разбра, че няма никаква приятелка, а тя си е най-обикновена наемателка и е плащала наема и доста преди да започне да се среща там с него... Та онова ''щрак'' беше последвано от гневно-истеричното ''Нали ти казах да оставиш ключа в ключалката!'' и последвалия миг на голата истина – съвсем гола в съвсем буквалния смисъл на думата... Е, това се казва среща на шест очи! Постоя миг стъписан, след това пристъпи до масата и остави там плика с билетите и договора за работа. Стовари и чантата с виното, мезетата и плодовете и се обърна към нея с крива усмивка “Исках да те изненадам и май успях”. Тия се беше свила в леглото, само очите и косата ù се виждаха, а тя продължаваше нервно да придърпва тънката завивка, като че ли беше гума, с която можеше да се изтрие...

          Обърна се и излезе от апартамента. Вратата остана да зее след него...

 

3.

 

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??