А сега накъде
Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше с нежното си гласче, напомнящо майка му. Питаше се често с какво толкова я привлече. Изплува като видение в онова мъгливо утро до него и просто остана. Слаба фигурка с най-красивите крака и извивки, за които смееше да си мечтае. Защо не можеше да спре времето и тя да си остане завинаги такава? Напоследък беше повехнала като цвете на сянка, кожата й загуби мекота и блясък, напълня и вече не го привличаше така магнетично като преди. Нищо не е съвършено. Дали не избърза, като й връчи тъй скоро ключа от вкъщи, приятелите му си живеят, а той да се заробва...
Тя погледна през прозореца, младата слива в двора беше напъпила и й почука с клонка по стъклото. Замисли се за снощи. Не се подвоуми. Намести раничката на гърба си, заключи входната врата и върна ключа под саксията с мушкатото. Слънчев лъч я погали по челото и тя тръгна уверено напред по уличката. А сега накъде? Сега, сине и ние като сливата ще чакаме пролетта.
© Светличка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е да усетиш споделеност, много искрена благодарност от мен!
-
Харесва ми!
-
Благодаря,Ангелче! Съгласна съм с теб!
-
Благодаря за вниманието,Иржи!
Това са ми първите опити в прозата и оценям всяко мнение. -
Ето това е твоето амплоа,Светулче!Защото не съм по белите стихове,т.е не ги разбирам добре,не зная как да ги коментирам,а тук затова адмирирам този,който умее да пише проза...Така добре си описала тоя "мъжки проблем" да се тюхка за променената съпруга!Та той да не е останал същия?Даже по-рано е остарял от нея...Много ми хареса,не знам как съм с гласовете,но ще гласувам.
-
Благодаря,Зорница! Радвам се,че те докоснах.
-
❤
-
Много ти благодаря,че прочете и подкрепи!
-
Благодаря ти от сърце ,Ида! Случката е действителна, възхитена съм от момичето и всеотдайността му към детето. Не ми допада всичко да постигаме на всяка цена. Нямам представа дали той съжалява. Сега друг е щастливецът.
-
Май си избързал, приятелю. Ако беше изчакал, щеше още някой да ти шета из къщата и да ти пее с нежно гласче. А когато повехнеш от годините, какво ще правиш сам. А и докога ще търсиш! Хареса ми.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
