Contest (Challange):

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

Ето какво написа победителят от предния кръг Дочка Василева:

"Скъпи приятели,

предлагам следващите 50 дни, за да посветим на кратката проза.

Като ще е гарга - да е рошава. Като ще е предизвикателство нека е такова не само по име.

Мисля, че и тук има какво да се покаже като майсторлък (освен размера). Препоръчително е да има някакъв сюжет, но и импресия става.

 

И така предизвикателството е:        Кратка проза

Обем 1800 знака с интервалите.

Тематика - по ваше усмотрение.

Може да участвате с по две произведения.

Успех на всички, които се решат да участват!"

 

И едно допълнение от модератора:

Гласува се за само за едно произведение от автор! 

Вторият глас, ако има такъв, трябва да е за произведение от друг автор.

Успех!

 

Второ допълнение (на 10.01.2019): Моля, бройте знаците! Една четвърт от предложенията не отговарят на условието за 1800 знака максимум. Всички те ще бъдат декласирани.

Prose
January 2, 2019 at 10:00 AM
February 20, 2019 at 11:59 PM
February 25, 2019 at 11:59 PM
Immediately after approval
2
Registered members
2
Voters percent
Works accepted
Apply

More contests »



Contest works

41 results
  • Зад завесата

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Prose » Narratives
    Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...   62 
  • Белези за щастие

    diesto (Danny) diesto
    Prose » Narratives
    Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...   42 
  • Да хванеш "Сега-то" за опашката.

    robertratman (R) robertratman
    Prose
    Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
    Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...
      52 
  • Добрият човек на пазар

    Qndov (Никола  Яндов) Qndov
    Prose » Narratives
    Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
    - А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
    Продавачите ...
      34 
  • Видението

    fantboy94 (Иван Бодуров) fantboy94
    Prose » Narratives
    Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...   42 
  • Истории и още нещо ....

    БялатаРозa (Elena Popova) БялатаРозa
    Prose
    Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...   29 
  • Един необикновен ден

    lorkata (Лора Любомирова) lorkata
    Prose
    Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...   41 
  • Есен, 2018

    Мимски (Мария Гюзлева) Мимски
    Prose
    Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
    Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...
      38 
  • Приказка

    BORGstory (Радослав Коджейков) BORGstory
    Prose » Fantasy and fiction, Humoristic
    - Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
    Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
    - Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...
      39 
  • Живот за губене

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Prose » Narratives
    Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
    Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...
      55 
  • Защото познавах книжен ангел

    Хамартия (Маргарита Бурмова) Хамартия
    Prose » Narratives, Stories for kids
    Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...   37 
  • Метеоритен дъжд

    BorqnaTuceva (Borqna Tuceva) BorqnaTuceva
    Prose
    Обичам да гледам към небето.
    Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
    Към тях са насочени милиони погледи.
    Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
    Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...
      32 
  • Тъмната страна

    АлександринаМорунова (Александрина Морунова) АлександринаМорунова
    Prose » Others
    Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
    Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
      33 
  • Нещо любимо

    Анагер (Гергана) Анагер
    Prose » Others
    Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
    Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
    Ръцете му около рамената ми.
    Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
    Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
      56 
  • Вече бях негова

    Анагер (Гергана) Анагер
    Prose » Erotic
    Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
    Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
    Пием горещ шоколад.
    Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
    Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...
      98 
  • Спомен

    Филип (Филип Филипов) Филип
    Prose » Narratives, Others
    Пак сънувам тази усмивка. Погледът ѝ втренчен в мен, дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
    Отстрани - морето, пясъкът и колибите.
    Тя тича и се обръща и всеки път когато се обърне виждам усмивката. Отиваме някъде, където и да е, навсякъде ще е чудесно с нея. Сякаш атмосферата се нагажда според мое ...
      50 
  • Тайната съставка

    misha_sll (Славея Лунова) misha_sll
    Prose » Narratives
    Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...   94 
  • Последният селянин

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Prose » Narratives
    В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
    – Гоч ...
      252  19 
  • Петък вечер

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Prose » Narratives
    „Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер в пощенската кутия намери картичка :
    „Пристигам петък вечерта!”
    Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
      152  12 
  • Огънче

    dominosf (Цвеке Шарено) dominosf
    Prose
    Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...   114 
  • Домашното

    zelena (Силвия  Райчева) zelena
    Prose » Narratives
    Домашното
    Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
    Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
    Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
    Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
      138  11 
  • Бюрокрация

    yserd (Миро Милев) yserd
    Prose » Narratives
    Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
    - За какво си? А ...
      93 
  • Времето на убийците

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Prose » Narratives
    Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...   193  14 
  • Няма безплатен обяд

    DORA.1 (Тодорка Атанасова) DORA.1
    Prose
    По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...   83 
  • Злоба

    Галина (Галина Петрова) Галина
    Prose
    Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...   89 
  • Причини

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Prose » Narratives
    Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...   238  20 
  • Моят сън

    ГалинаПавлова (Галина Павлова) ГалинаПавлова
    Prose » Narratives
    Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
    Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...
      123 
  • Оградата

    Довереница (Дочка Василева) Довереница
    Prose » Narratives
    Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
    Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...
      232  21 
  • Цветя на прозореца

    Alastor (Аластор) Alastor
    Prose » Narratives
    Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...   137  12 
  • Зимна прелест

    ивай (Ивелин borisov) ивай
    Prose » Stories for kids, Others
    Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
    До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До гората имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пъти ...
      65 
  • Сълзи за щастие

    ГалинаПавлова (Галина Павлова) ГалинаПавлова
    Prose » Narratives
    Добряка го по загледа и му рече
    - Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...
      137 
  • Снежната истина

    ДениТамерова (Даная Ахмедова) ДениТамерова
    Prose » Others
    Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...   82 
  • Паякът

    troia (Катя Иванова) troia
    Prose » Narratives
    Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
    Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...
      201  18 
  • Гробът на Дядо

    diesto (Danny) diesto
    Prose » Narratives
    Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...   143 
  • Врабчета

    DimitarGeorgiev.2 (Димитър Колев) DimitarGeorgiev.2
    Prose » Narratives
    От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
    Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...
      145 
  • Онези

    Ambrouse (Стефан) Ambrouse
    Prose » Narratives
    Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
    Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо ч ...
      119 
  • Дървото на тъгата

    ХепиХейл (Йонатан Ангелов) ХепиХейл
    Prose » Narratives
    Когато отворих очи се намирах на бяло място. Единственото, което виждах беше огромна порта, едно едничко дърво и един ангел.
    - Вземи този лист хартия и напиши най-тъжният спомен, който си имала през този живот. - проговори ми ангела. - Сега ела да се разходим около дървото. - той хвана ръката ми и м ...
      119 
  • Резняк

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Prose » Narratives
    Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
    - Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...
      148 
  • Старата къща

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Prose » Narratives
    Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...   111 
  • Среща

    Мильо (Мильо Велчев) Мильо
    Prose » Narratives
    Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
    Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...
      135 

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.