Nov 4, 2009, 9:32 PM

А защо не дъжд?

  Prose
648 0 0

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?

Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня проблемите си, които и сама не успях да формулирам точно. Валеше. Но дъждът не ме притесняваше, само разсейваще объркването. Караше го да се слива с влагата наоколо. Водата не мокреше само материята. Навън бяха само капки, а в съзнанието ми бушуваше океан. Бях пленник на стихията, която неосъзнато, но можех да контролирам. Можех да управлявам и силата на емоциите, които в момента бушуваха. Но аз не бях смутена. Дъждът измиваше всеки мой страх и той потъваше в асфалта, след това в почвата, а накрая се разграждаше на малки частици и чакаше... своето време. Моята слабост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...