4.11.2009 г., 21:32

А защо не дъжд?

650 0 0

Защо слънце, а не дъга? А защо не просто дъжд?

Влага, тъма, студ и екот на стъпки... Самота. А вървях надолу по пътя съвсем не смутена. Обстановката бе тежка. Валеше. Мисълта ми бе насочена в много посоки. Искрено блуждаеше из реалността и това извън нея. С прикрито объркване се опитвах да си обясня проблемите си, които и сама не успях да формулирам точно. Валеше. Но дъждът не ме притесняваше, само разсейваще объркването. Караше го да се слива с влагата наоколо. Водата не мокреше само материята. Навън бяха само капки, а в съзнанието ми бушуваше океан. Бях пленник на стихията, която неосъзнато, но можех да контролирам. Можех да управлявам и силата на емоциите, които в момента бушуваха. Но аз не бях смутена. Дъждът измиваше всеки мой страх и той потъваше в асфалта, след това в почвата, а накрая се разграждаше на малки частици и чакаше... своето време. Моята слабост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...