Абе вие поетеси ли сте?...
Днешният ден е знаменателен за мен – на тази дата преди 35 години сключих брак. Естествено настъпих и мъжа си на церемонията, но щом ме е издържал до днес, явно е имало защо. Гледам слънцето навън и си спомням, че и тогава денят беше прекрасен и слънчев въпреки зимата. Гледам и 20-годишния си син и си мисля, че всичко, през което преминахме, си заслужава усилието.
Но не това е точно темата на моето повествование. Замислям се за друго – защо българинът с лакти и нокти драпа да окаля другия, да го очерни и да се чувства победител в някаква измислена пуническа война? Преди години двама души се опитаха да сторят същото с мен - двама измислени поети поведоха борба в един блог и само защото не ги възхвалявах, наръсиха куп лъжи и простотии. Няма да обяснявам с подробности какво точно, но финалът на историята беше, че единият от тях даже подаде сигнал в някакво районно срещу мен.
Та, есенциията на всичко казано дотук е следната:
Звъни ми телефонът. Отсреща глас се представя като някакъв майор и ме кани на разговор в дадено районно управление на МВР. Отивам аз.
- Добър ден.
- Добър ден.
- Постъпил е сигнал от лицето Р.К., че сте я заплашвали със саморазправа.
- Няма такова нещо - отвръщам аз.
- Тя твърди, че в еди-кой си блог сте я заплашили, че ще ѝ пратите хора да я бият.
- Не, не съм, въпросното лице си измисля куп глупости и ако искате, ще ви дам и акаунта, и паролата си - да видите на лични с каква помия ме залива.
- Добре, защо според вас Р.К. ще лъже?
- Защото съм приятел с един поет от този блог, с когото тя си е накривила шапката нещо....
Тук вече майорчето ме погледна и промълви:
- Абе вие поетеси ли сте?...
С което случаят приключи.
Весели празници, приятели, и не се взимайте насериозно. НЕсериозно е :) :) :)
© Валентина Йотова All rights reserved.
